+ „…Ако Сърбия или сръбското правителство не желае да ни помогне да поринеме турците из Европа, то нека ни барем не препятства да вдигнеме сами знамето на свободата…”

В три пос­ледователни броя  на в. „Знаме” от март, април и май 1875 г., гениалният публицист Христо Ботев публикува ста­тиите си „Раздорите  между бал­канските народи”, „Сърбия и нашето освободително движе­ние” и „Само разумният и братски съюз между народите ще унищожи теглилата…”.

В първата от тях

внимани­ето ни спира следният текст:

„Сърбия със своята идиотическа пропаганда в североза­падните страни на нашето отечество, която пропаганда за срам и укор на сръбския на­род се продължава и до днес, в продължение на десет години ни е уверила, че под булото на южнославянското единство тя иска да оплете своята собст­вена кошница и не иска да знае за съществуването на българ­ския народ. Нейното поведение относително „брача бугарима” е глупаво, отвратително и да­же необяснимо…”

Тези Ботеви думи можем да отнесем и днес за отношението на Сърбия към Западните български покрайни­ни и за вековната й агресия към Тимошко и Моравско.

Във вто­рата статия:

„Ние сме казвали и казваме, че дордето се не обяснят и из­равнят отношенията ни със Сърбия, то никакъв съюз и ни­какво споразумение е невъз­можно между южните славяни! Още от началото на свое­то съществуване и досега, Сър­бия е била неискрена към бъл­гарския народ. Нейните всевъз­можни правителства от Милоша и до Милана, освен че не са желали никога да ни помагат, за да смъкнеме от шиите си варварския турски ярем, но сякога почти са се старали да възпрепятстват на нашето освобождение и сякога почти са гледали да се възползват от нашето доверие, от нашите сили и от нашата кръв...”

В третата статия

всичко е още по-ясно:

„Свободата и съюзът между южните славяни са възможни и. осъществими само тогава, когато секи един народ от тях запази своите етнографически граници и когато секи един остане свободен в своята соб­ствена къща. Ако Сърбия или сръбското правителство не желае да ни помогне да поринеме турците из Европа, то нека ни барем не препятства да вдигнеме сами знамето на свободата и нека не нарича шпиони и предатели ония, кои­то искат да запазят народ­ността си, името си и своите свещени права на земята, на която живеят…”

И в сатиричния в. „Тъпан”

Ботев се обръща към „белг­радските цинцари”:

„Работе­те вий се тъй славянски и искрено и скоро българският на­род, според вашите дела, ще да обикне и сръбския с такава горещност, както обича днес вас и вашите пропаганди…”

(Бр. 5/1996 г. на „Златоградски вестник”)