Цветана ГЕОРГИЕВА
Всичко сбъркано в държавата понякога може да се синтезира в една-единствена новина. Тя звучи така: „Иманяри разрушиха римски мост край село Дрангово”. По-точно е да се каже - иманяри довършиха римски мост в Родопите, никой не ги спря. Не са едно или две посегателствата срещу едносводестата конструкция над река Пещерска, свързвала околните махали в продължение на векове, също част от стария път към Беломорието, и така до окончателното рухване на моста в събота.
Преди това от основите му са изваждани камъни, за да се види дали случайно няма вградени съкровища, както гласи легендата. Миналата година стана ясно, че заради иманярски набези е срутено половината платно (ширина 4.5 метра и дължина 32.5 метра). Местните хора, малко над 1000 души, не си спомнят съоръжението някога да е ремонтирано.
Това означава, че държавата, която вдига крепости до зъбер и керемида за милиарди евро парчето и иска да баламосва туристи с бетонни плочки, червени керемиди и статуи на принцеси, не може да защити един изцяло запазен паметник.
Не да строи, а да реставрира. Или това е много сложно? Все пак се иска мозък, не мистрия.
Човешката алчност и безхаберие са по-страшни от векове, войни и бури, а когато няма (компетентна) сила/институция да ги спре, става много неприятно, даже обидно - разрухата като политика, съзиданието като бизнес.
Например - Перникландия, бетонните тухли на „Яйлата”, фарса с Ларгото пред очите на цяла София и последния пример - срутването на метоха на Преображенския манастир от 1897 г. в стария град на Велико Търново. Лошите примери станаха твърде много…
Затова някакъв си забит, забравен, никому ненужен стар мост в Дрангово просто нищо не значи, макар и да е популярен като една от забележителностите на селото (редом с границата наблизо).
Няма страшно, ще кажат някои, какво толкова е станало? Общината в Кирково може да възстанови моста с няколко милиона европейски пари, нали сега е много модерно да се „усвояват” такива проверки. Може да го превърне в най-близкия до гръцката граница туристически атракцион, да го бетонира с колони от стомана и да пуска през един час на разходки траки, римляни, хайдути, чудовища и каруци с магарета.
Полимерните плочки пред камъните, имитацията пред оригинала…
Междувременно, докато иманярите унищожават безценно наследство в Родопите, директорът на НИМ Божидар Димитров иска да събаря изоставени жп. гари и да им взема тухлите, за да вдига Голямата базилика в Плиска.
Може да вземат и тези от Дрангово - те са автентични, изваяни от реката. Нали всичко е въпрос на приоритети...
(Бр. 4/2016 на „Златоградски вестник”)