
Иван ОРЕШКОВ
„Да затрият цял народ - фенерлии лукави, проклет и безчъстен род, ищат гръци злобливи!” - пише в „Горски пътник” основателят на националната борба за освобождение Г. С. Раковски още през 1857 г.
През 1918-а американският президент Уилсън предлага българо-гръцката граница да отделя земите, населени с гърци, от тези, населени с българи.
Генерал Венизелос обаче издейства от комисията, изготвяща мирните договори, стратегически изгодна граница, така че големи територии с българско население бяха придобити от Гърция.
През годините 1931-1934 баща ми бе началник на подучастък на границата край Чепинци. Разделените роднини често бяха причина за нелегално преминаване. Всеки месец ставаха тежки произшествия с отиващи или завръщащи се от гръцка територия българи. Гръцките стражи пребиваха или убиваха нарушителя, независимо от това, че не е въоръжен. Тогава баща ми имаше двойна задача: да изпълнява професионалните си задължения и да действа като дипломат. Гърците не приемаха поканите за срещи на граничните началници. Най-после през 1934-а новоназначеният гръцки началник на сектора прие среща и води пряк разговор с баща ми на френски. След още две срещи се съгласи да се направи събор на границата.
Присъстваха ходжите и представителите от насрещните села в българска и гръцка територия. На събранието всички говореха на български. Преводач обясняваше на гръцкия началник исканията на разделените българи. С дипломатическото умение на българския офицер бе постигната целта - признаване правото на срещи на разделените родопски българи.
Днес в Гърция продължават обезбългарябането в земите, които им дариха Великите сили през 1919 и 1946 г., а премиерът Виденов се отрече от българите там, с което потвърди, че е лишен от национално чувство и няма да реагира на посегателствата над наши сънародници - било в Гърция, било в Сърбия.
(Бр. 18/1996 г. на „Златоградски вестник”)