Ефим УШЕВ
Продължавайки обзора за акцентите в ЗВ`2015, който започнахме в миналия брой, вече се спираме на текстовете за депутата ни от Смолянско – Мустафа Карадайъ, според които текстове
човекът си построил
хотел с пари от
земеделското
министерство, където партийната му корпорация деребействаше и крадеше поне двайсетина от последните години. За да се справи с тази далавера, устатият депутат регистрирал фирма на майка си, която усвоила успешно 147 бона народна пара. Тази негова врътка идва след предишната му, когато успял да си купи съвсем привилегировано държавно жилище в София, разбира се - с бонови хартийки за по 20 ст. бройката и само…6136 лв. пари в брой…
Следва материалът ни за един друг бай Ганьо, който ни навестява от избори на избори – Цветан Цветанов. Напомняме му как пред журналисти даде обещание, което тутакси забрави. А именно – как въпреки намалението с 1 млн. души на българското население за последните 14 години, размерът на общинските администрации и общински съветници, да не говорим за броя на депутатите, не спада. Точно на този зададен му въпрос в Златоград той се направи, че поглежда сериозно и ще предложи законови корекции, но, както се казва – ядец!
После се спираме на
кметския непукизъм
по въпроса за някои граждански инициативи, като този за купуването и даряването на общината чисто нов часовник за училищната кула, но който кметът отказва да поддържа и така и до днес си остава неизползваемо едно прекрасно съоръжение за целия град. „Пътьом” напомняйки за „Св. Неделя” като последната крепост в Родопите, превзета с измама от османците, една депутатка от Смолян напомни тук за една друга измама – как над златоградския кмет „виси греха на подарения му от съда мандат”; и как следващата измама идва от министъра на енергетиката, донесла ни чек за над 750 хил. лв., неизвестно защо… А всъщност, става ясно, за кухи мегапроекти, с които да продължават „огризкването” на държавната хазна, пълнейки джобовете на местни тарикати и още по-известни тарикатки!
Не можем да отминем и текста за местния „злосторник” и за уж контролиращия го орган в Смолян, или за това „как кметът забранил в администрацията да се чете и коментира „Златоградски вестник”. А всъщност – става дума за принципите на градското застрояване на градинки и тротоари, разбира се – без какъвто и да е надзор или контрол от местния архитект…
Като минаваме
на изборна вълна
обясняваме как „Бай Ганьо от текстила прави избори”, т. е. за даръдерската политкорупция днес; пишем и за трагедията, сполетяла градския басейн с олимпийски размери, който вместо с вода, напълниха с бетонни отпадъци и по един престъпен начин прекратиха съществуването му. В същия брой е и диалогът в парламента за бъдещото водоснабдяване на града с минерална гореща вода, която иначе трябваше да захрани и басейните в града, включително и бетонирания общински, нали...
Разбира се, не отминаваме скандала, предизвикан от Главното мюфтийство, което в една своя анкета разпитва правоверните за коя партия ще гласуват, а и, мола ви се, какви езици говорите и от какъв етнос сте, любезни? Може би от „помашки” етнос, а майчиния ви е език дали пък не е също „помашки”, любезни правоверецо… Такива ми ти работи с нашето мюфтийство, което много добре се учи от византийците в съседство, направили си точно по този начин един сладък и любезен ислямски анклав в Западна Тракия!
През ноември развиваме темата за новата спортна зала, която ни готви кметът, на
мястото на залетия
с бетон градски басейн
Разбира се, понеже нашето мнение той не признава ни на йота, цитираме му всепризнати авторитети – и обществени, и спортни, по проблема, белким спре да се напъва „хавая” за глупости. Но пък ако хвърли милионите за тях, поне мургавите бежанци, които очакваме да ни залеят, ще си имат временен, а защо не и постоянен, пристан…
След като преди това информирахме читателите за изборния цирк, устроен ни от текстила и неговите сподвижници, сега хвърляме поглед и на управленския цирк на новите-стари избраници – на първата си сесия един познат ни индивид си избра успешно „пионки за масата”, след което рахатяса и подаде оставка. За да дойде следващия го в листата фигурант. Главната фигурантка обаче стана и първа по пост – председател на въпросните „пионки”, та затова обясняваме на народонаселението защо нейния избор е, ни повече, ни по-малко, обществен срам. Просто защото е главното лице, раздавало банкноти и хавлии преди изборния ден…
Това показваме и в следващия, последен за годината брой, където пишем за
„омбудсманската” треска
на председателката
– пост, с който е решила, поучена от началника си, естествено, да набута общината с няколко хиляди лева годишно за заплати на омбудсман и секретарката му, за кабинети и за двамата и пр. привилегии! И за какво – ами да приемат граждани и да ги водят при кмета… Чунким това не могат да правят многобройните чиновници от кметската администрация! Добре че поне се намериха граждани да протестират за това излишество, та и общинарите да се позачудят малко. Ама временно де, ще видим.
Може би заради тези и много други общински будалалъци, завършихме годината, като напомнихме за един многозначителен текст от френският есеист Жак Жуярд – „Съдбата на демокрацията, или кога загива политиката…”
На бас, че в общината нито един не е прочел този текст! Може пък и да се лъжем… Дано!
(Бр. 3/2016 на "Златоградски вестник")