Ефим УШЕВ

Удивителните и въпроси­телните горе заместват на­шата традиционна до вчера рубрика „Пътят Златоград –Ксанти”, която поддържахме с мнения на експерти и мно­жество специалисти по проб­лемите на трансграничните комуникации.

И никак не ни се виждаше странно тяхното единодушие в становището им, че най-удачното и ефек­тивно преминаване на българо-гръцката граница е в райо­на на с. Кушла.

Записали сме всички техни оценки и извър­шени замервания, които ни убеждаваха, че не е възможен друг район, поемащ четири­лентов път с успоредна желе­зопътна линия, трасирана веднъж през 1943 г., описана преди това от писателя Ан­тон Страшимиров още през 1913 г. като най-доброто мяс­то за връзка с Беломорието.

Преди немного време зам.-генералният директор на Националния център по териториално разви­тие Атанас Атанасов заяви, че установената практика българс­ките правителства да не се вслушват в експертните оценки на специалистите и да правят точно обратното на това, което те казват, вече е изоставена. За­това се надява, че и сега днешно­то правителство ще се вслуша в гласа на фактите и учените.

Сега е явно, че г-н Атанасов се е лъгал. Защото са известни решенията, които взе на първото си заседание българо-гръцката смесена комисия, заседавала на 19 и 20 ноември в Гюмюрджина.

Тя одобри двете отсечки, които се обсъждаха редом със златоградския вариант: Хасково-Кърджали-Момчилград-Подкова-Маказа-Гюмюрджина-Дедеазач (дн. Александрополис); както и Смолян-Ру­дозем-Чепинци-Шихин-Ксанти.

Това са точките на пресичане, къ­дето ще се изграждат двата гра­нични пропускателни пункта със средства на ФАР и ИНТЕРРЕГ II.

За да стане това, ще трябва да се копае 1080-метров тунел под Маказа от България и Гър­ция. Този проект ще струва 90 млн. щ. дол., от които 17 млн. от Гърция и 73 млн. от нас. През наша територия ще са 560 м от тунела. За градежа на пункто­вете България трябва да осигу­ри още 54 млн. щ. дол., с които ще се строят и пътищата до тях - общо 21 км.

Всичко това бе съобщено от Николай Григо­ров, зам.-министър на строител­ството в кабинета Виденов, при завръщането му от Гюмюрджина. За отбелязване е, че ГКПП между Рудозем и Ксанти ще е на около 1000 м надморска висо­чина и изграждането на трасе­то между тях ще струва 22 млн. щ. д.; 10 млн. от тях ще са за пътя на наша територия. За сравнение само ще кажем, че надморската височина на вари­анта Златоград е само 450-500 м. Какви са мотивите да се пред­почете двойно по-голяма висо­чина, остава загадка.

Седмица преди тези решения, от Гюмюрджина вестниците съобщиха за „силно безпокойс­тво” сред гръцки управленски среди от факта, че в проек­тобюджета на правителство­то не са предвидени средства за прокарване на път към Бъл­гария. То е било изразено от областния управител на Ксан­ти Панайотис Сталурис, ци­тиран от атинската нацио­нална агенция. В своето изяв­ление Сталурис осъждал неб­режността на висши служите­ли, непредвидили пари за стро­ителство на пътя. Според не­го това ще предизвика протес­тите на населението от се­верните райони на Гърция, „...тъй като този път е от жизнено важно значение за развитието на областта”.

В същото изявление Сталурис намеквал за псевдо проблеми, създавани на основата на на­ционални въпроси. Атинската агенция информирала също, че областният управител на Ксанти и председателят на областния съвет посетили с този проблем няколко министерства в Атина, но не полу­чили положителен отговор на искането си.

Но ако това са си чисто вътрешногръцки работи, то и ние си знаем българските работи - за тайните срещи на смолянския и чепеларския кмет при кмета на Пловдив по този въпрос, за мафиотската дейност на добре познати ни чепински милионери, свързани с Мултигруп. Тази групировка пък е доб­ре позната като „другото ли­це на Партията и Доган”, наричано още „паралелната власт” на България, вече завладяла те­рените и хотелите в Пампо­рово, Арда и т. н.

Въобще - на­шенски работи... Няма нацио­нални интереси, няма географ­ски и природни дадености. Има мафия и нейното послушно и до дъно корумпирано правител­ство, крепено от партийни пионки, които преди избори ид­ват да сплотяват партийно­то единство и да агитират със столетната си демогогия…

(Бр. 22/1996 г. на „Златоградски вестник”)