Ефим УШЕВ
Удивителните и въпросителните горе заместват нашата традиционна до вчера рубрика „Пътят Златоград –Ксанти”, която поддържахме с мнения на експерти и множество специалисти по проблемите на трансграничните комуникации.
И никак не ни се виждаше странно тяхното единодушие в становището им, че най-удачното и ефективно преминаване на българо-гръцката граница е в района на с. Кушла.
Записали сме всички техни оценки и извършени замервания, които ни убеждаваха, че не е възможен друг район, поемащ четирилентов път с успоредна железопътна линия, трасирана веднъж през 1943 г., описана преди това от писателя Антон Страшимиров още през 1913 г. като най-доброто място за връзка с Беломорието.
Преди немного време зам.-генералният директор на Националния център по териториално развитие Атанас Атанасов заяви, че установената практика българските правителства да не се вслушват в експертните оценки на специалистите и да правят точно обратното на това, което те казват, вече е изоставена. Затова се надява, че и сега днешното правителство ще се вслуша в гласа на фактите и учените.
Сега е явно, че г-н Атанасов се е лъгал. Защото са известни решенията, които взе на първото си заседание българо-гръцката смесена комисия, заседавала на 19 и 20 ноември в Гюмюрджина.
Тя одобри двете отсечки, които се обсъждаха редом със златоградския вариант: Хасково-Кърджали-Момчилград-Подкова-Маказа-Гюмюрджина-Дедеазач (дн. Александрополис); както и Смолян-Рудозем-Чепинци-Шихин-Ксанти.
Това са точките на пресичане, където ще се изграждат двата гранични пропускателни пункта със средства на ФАР и ИНТЕРРЕГ II.
За да стане това, ще трябва да се копае 1080-метров тунел под Маказа от България и Гърция. Този проект ще струва 90 млн. щ. дол., от които 17 млн. от Гърция и 73 млн. от нас. През наша територия ще са 560 м от тунела. За градежа на пунктовете България трябва да осигури още 54 млн. щ. дол., с които ще се строят и пътищата до тях - общо 21 км.
Всичко това бе съобщено от Николай Григоров, зам.-министър на строителството в кабинета Виденов, при завръщането му от Гюмюрджина. За отбелязване е, че ГКПП между Рудозем и Ксанти ще е на около 1000 м надморска височина и изграждането на трасето между тях ще струва 22 млн. щ. д.; 10 млн. от тях ще са за пътя на наша територия. За сравнение само ще кажем, че надморската височина на варианта Златоград е само 450-500 м. Какви са мотивите да се предпочете двойно по-голяма височина, остава загадка.
Седмица преди тези решения, от Гюмюрджина вестниците съобщиха за „силно безпокойство” сред гръцки управленски среди от факта, че в проектобюджета на правителството не са предвидени средства за прокарване на път към България. То е било изразено от областния управител на Ксанти Панайотис Сталурис, цитиран от атинската национална агенция. В своето изявление Сталурис осъждал небрежността на висши служители, непредвидили пари за строителство на пътя. Според него това ще предизвика протестите на населението от северните райони на Гърция, „...тъй като този път е от жизнено важно значение за развитието на областта”.
В същото изявление Сталурис намеквал за псевдо проблеми, създавани на основата на национални въпроси. Атинската агенция информирала също, че областният управител на Ксанти и председателят на областния съвет посетили с този проблем няколко министерства в Атина, но не получили положителен отговор на искането си.
Но ако това са си чисто вътрешногръцки работи, то и ние си знаем българските работи - за тайните срещи на смолянския и чепеларския кмет при кмета на Пловдив по този въпрос, за мафиотската дейност на добре познати ни чепински милионери, свързани с Мултигруп. Тази групировка пък е добре позната като „другото лице на Партията и Доган”, наричано още „паралелната власт” на България, вече завладяла терените и хотелите в Пампорово, Арда и т. н.
Въобще - нашенски работи... Няма национални интереси, няма географски и природни дадености. Има мафия и нейното послушно и до дъно корумпирано правителство, крепено от партийни пионки, които преди избори идват да сплотяват партийното единство и да агитират със столетната си демогогия…
(Бр. 22/1996 г. на „Златоградски вестник”)