Писмото

Харесваше ми доскоро поддържаната от вас рубрика за интимността.

Затова ще споделя един голям мой проблем. Имах приятел, с които много се обичахме и бяхме почти неразделни. Един ден той настоя да го запозная с родителите си. Не исках, но после се съгласих. Заведох го и веднага разбрах, че на майка ми и баща ми им стана много неприятно.

След като той си тръгна, ми вдигнаха такъв скандал, който нямам думи да опиша. Получих няколко шамара и наказание да не излизам никъде с този „мръсен хулиган”.

И така започнахме да се виждаме по-рядко, само в училището, където учим. Правех се, че не забелязвам как охладнява към мен. След няколко дни го видях случайно с най-близката ми приятелка. Постъпиха подло с мен. Много ме заболя - не стига че така ме заряза, но ми отне и най-голямата приятелка.

Остави ме съвсем сама. Аз съм в X клас. 

В. П.- Златоград

Коментарът: Истинското ви предстои

Вие споделяте първите си любовни трепети и огорче­ния, разочарованията, болката, които са свързани с тях. Чувствате се оскърбена, из­пълнена с недоверие към всички и всичко.

От писмо­то ви разбираме, че сте чо­век, който е в състояние да превъзмогне страданието. Безспорно родителите ви са постъпили нетактично и брутално спрямо вас и чувс­твата ви. Колкото и да е трудно, помъчете се да ги разберете, за да не се изпълвате с излишно озлобление към тях, от което полза ня­ма да има никой. Приемете, че, криви или прави, са го направили „за доброто на де­тето”.

В стремежа ни да разбе­рем родителите ви, съвсем не приемаме класификацията им, че бившият ви прия­тел е непременно хулиган. Но все пак каква е тази „го­ляма обич”, за която ни раз­казвате в писмото си, след като толкова лесно изсти­ва, че дори поражда и отмъ­щение... Вашата раздяла не е била далечна, след като за това е била необходима обикновена родителска на­меса. А той много скоро де­монстрира с „първата” ви приятелка. Дори като предизвикателство е непочте­но спрямо вас. Едва ли също така ви е взел „най-голяма­та приятелка”. Щом се е съг­ласила да тръгне с него - толкова й е било приятелс­твото.

Разбира се, че искате да бъ­дете отново щастлива. Но се­га ви препоръчваме най-прозаичния, но повярвайте, най-по­лезния лек - концентрирайте се, за да завършите успешно училище. Никой не се е погубил от това, че за известно време не е правил любов. Посоката на  израстването ви трябва да бъде като човек и личност и след малко търпение може наистина да срещнете истинската си любов.

Струва ни се, че вие сте от момичетата, които биха я заслужили.

­

(Бр. 14/1996 г. на „Златоградски вестник”)