+ С три въпроса към историка Янко Гочев

- Как обяснявате феномена, че в народопсихологията на българина през последните 150 години, е вкоренен образът на добрия и силен „Дядо Иван”, а са забравени заветните думи на Захарий Стоянов: „Лошо нещо бил московлукът“?

- Митът за „Дядо Иван” е продукт на целенасочена и много мощна русофилска пропаганда, която векове наред е облъчвала българите и насаждана в съзнанието на поколения от тях. Тук вина има и комунизмът, който обявява русофилството за държавна доктрина и преследва всяка форма на съпротива против него, като обявява дори престъплението антисъветизъм. Българските русофили не могат да проумеят азбучната истина, че никой от водачите на българския народ не е пропагандирал русофилство. Тяхното идолопоклонство води до тази раздвоеност. Всъщност раздвоеност е условно казано. Те манипулират и вземат от българската история само това, което е удобно за пропагандата им, целяща да представи Русия като вечен благодетел, защитник и покровител на българите. Историята обаче трябва да се чете цялостно, а не избирателно. Същото важи и за личностите от българското минало. Ако русофилите можеха да четат миналото на българския народ, щяха да разберат много истини за своя московски господар и за своя слугинаж.

Народният поет Иван Вазов, който също е страдал от заблудите около политиката на Русия, на стари години проумява истината. Повод му дава самата Русия с нейната явна антибългарска политика. През 1916 г. обаче, когато Русия обявила вече война на България и ни напада в Добруджа, и Вазов, старият заклет русофил, пише прочутите стихове „На руските воини”, в които пита с основание:

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

На тези риторични въпроси русофилите и до днес нямат отговори. И реагират по русофилски - отричат стиховете на Иван Вазов или ги укриват дълбоко и цензурират.

- През тези 40 години – от 3 март 1878 до 3 март 1918 г., кои са най-тежките предателства на Руската империя срещу България?

- Правилно използвате термина предателство. Руската антибългарска пропаганда умело спекулира с опитите на България да търси самостоятелно решение на своите национални проблеми и да следва своя политика, различна и понякога дори антагонистична на руската импрерска политика. Тези български действия се заклеймяват като „предателства”, като се изтъква на преден план славянската и православната общност. Но по изтъкването на православието ще посочим, че българската църква е доста по-стара от руската, че българите са се покръстили преди руснаците и са създали своя висока за Средновековието култура, и то на свой роден език. Няма как руснаците да ни учат на православно християнство, особено след като от 1872 до 1945 г. ни смятат не за православни, а за „схизматици”, защото сме дръзнали да се отделим през Възраждането въпреки волята на техните управници от единствената призната дотогава православна църква на Балканите – Цариградската Патриаршия. Ако има предателства, то те са на Русия към българския народ. Най-тежките предателства на Русия към България са разпокъсването, за съжаление необратимо, на българското национално землище през 1878 г. в Сан Стефано, както и упоритият отказ на Русия да приеме и да подкрепи обединението на България в нашите естествени етнически граници – Мизия , Тракия и Македония. Нещо повече - Русия създаде българския национален въпрос и откъсна от България завинаги такива изконни български земи като Тимошко, Северна Добруджа, Поморавието, Македония, Беломорието и Източна Тракия. Нито веднъж Русия не подкрепи освободителните борби на българите в тези поробени земи. Русия подкрепяше поробителите сърби, гърци, румънци и турци, но не и българите. Илюстрация за това е цялата история на революционното движение на македонските българи от 1878 до 1913 г.

Нито едно тяхно въстание или бунт не е подкрепено от Русия. Дейците на ВМРО и ВМОК са репресирани и преследвани с еднакво настървение и от турската власт, и от руските дипломати - посланици и консули, като Нелидов, Зиновиев, Машков, Иларионов, Ростковски, Ястребов. И това е зловещ факт, обилно документиран и укрит от българския народ. Предателствата на Русия към България са още по-големи по време на войните за национално обединение през периода 1912 -1918 г. Когато България поема необратимо пътя към изграждането си като суверенна и обединена държава след Балканската война, тъкмо Русия чрез своите дипломати Сазонов, Хартвиг, фон Гирс, Демидов, Шебеко организира заговора на „съюзниците-разбойници Сърбия и Гърция” от 1913 г. за погрома на България. И само победите на българската армия при Калиманци и Кресна ни спасяват от пълно унищожение и разделение между съседите ни по модела на Полша от XVIII век. Българските историци и досега не са обяснили как така при най- русофилското правителство на Стоян Данев Русия допуска България да бъде наказана и орязана в Букурещ - 28. 07. 1913 г. От този факт могат да се направят важни изводи - че русофилите са средство за унищожение на България. Управлявайки страната, русофилите не решават проблеми, а напротив, задълбочават ги и стават опасни за съществуването на България. Събитията от 1913 г. го доказват. При това през 1913 г. Русия разрешава реокупацията от турците на Тракия с Одрин, който с оглед интересите й е по-добре да е турски, отколкото български, и насъсква Румъния против България, като обезсилва военната конвенция от 1902 г., която я задължава да помага на България, ако Румъния ни нападне. И както вече казах, кулминация на предателствата на Русия е войната, която се води по суша, въздух и вода на два фронта - Добруджа и Македония, и която приключва с Брест-Литовския мир, когато Русия капитулира пред България.

- Кой 3 март тогава трябва да бъде истинският национален празник – 1878 или 1918 г.?

- Всеки народ има право на суверенен избор на свой национален празник. Българският избор обаче на такава дата не е направен сполучливо. Националният празник трябва да обединява, а не да разединява. Изборът на дата трябва да се проведе след задълбочена дискусия с участие на авторитети и специалисти, каквато не е била проведена никога и не е ясно дали някога ще бъде проведена. Грозно е една дата като 3 март да се използва не за прослава на борбите на българския народ за освобождение, а за пропаганда на русофилство и разпространение на русофилските лъжи за България и българите. Това е нелицеприятен факт. Вместо честване на българските национални герои и борби се пропагандира чуждопоклонството в полза на друга държава - Русия. Въпросът е открит, но има и други значими дати в българската история, които заслужават да се честват като национални празници – 24 май, ден на българската просвета и култура, пропагандирана според русофилската митология като „славянска”, 6 септември – деня на българското Съединение от 1885 г. или 22 септември – деня на провъзгласяването на българската независимост през 1908 г.

(Бр. 3/2016 на „Златоградски вестник”)