+ Когато финансов министър на България е Пламен Орешарски, а председател на бюджетната комисия в парламента е Йордан Цонев, изтичането на незаконните пари към западни банки е с уникални размери

Кольо ПАРАМОВ

Във влака в Лондон един впечатлителен пътник ме попита от къде съм. Отговорих сдържано – от България. Той ме погледна и ми каза свъсено: „От крадливата България”. Коментарът му ме порази като оценка за моята държава, но това е мнението на повечето европейски граждани. После се зарових в някои справочници и се сетих отново за крадливата констатация. За крадливата ни природа напомня и новият доклад на Глобалния финансов интензитет (GFI).

Анализът се прави в Лондон и от наблюдаваните 149 страни, България по преведени пари в чужбина без намесата на БНБ и държавата, е на 47 място. Средно годишно държавата е лишавана от $2.447 млрд. през последните 10 години, след 2002 г.

Прави впечатление нивото на уникалния хаос и безконтролната държавна ненамеса по време на управлението на Тройната коалиция с премиер Сергей Станишев и финансов министър Пламен Орешарски - фактите са толкова фрапиращи, че просто показват коренно различните резултати от парадоксалната кражба по време на двата мандата на президента Георги Първанов, който вероятно ще каже, че не знае нищо за тези процеси. Парите, които са изнесени, преведени или депозирани на място в чужбина, са дебело засечени от западни банки по направление и произход и са само сбор от нелегални финансови операции. Те са отразени в абсолютната си точност и в доклада на GFI. Когато финансов министър на България е Пламен Орешарски, а председател на бюджетната комисия в парламента е Йордан Цонев, изтичането на незаконните пари към западни банки е с уникални размери. Докладът на GFI съобщава, че например през 2007 г. нелегално от България са изнесени $4.641 млрд. През следващата 2008 г. сумата вече е $5.358 млрд. За целия наблюдаван период от България нелегално напускат по най-различни начини $24.500 млрд. Никой не отразява тази фрапантна новина в България с изключение на в. „Банкеръ” при това с десетина изречения.

Тези олигархични прийоми за трансформация на богатството, характерни за най-бедните държави в света, трайно се утвърждават в България. За огромно съжаление, както констатират от GFI, нелегалният износ на огромните пари не е позициониран по места, т. е. констатацията касае държавното управление, банковите регулации и работата на финансовото министерство. Именно органите са длъжни своевременно да констатират фактите и да уведомят прокуратурата за тези процеси.

Тук идват и прецедентите - на 28-и декември 2015 бившият зам.-председател на парламента Христо Бисеров е подал молба, ползвайки се от правото си по чл. 26 по НПК, тъй като повдигнатото му обвинение е с изтекла давност. С молбата си той настоява срещу него и доведения му син Ивайло Главинков, обвинението или да бъде прекратено срещу тях, или да бъде внесено в съда. Бисеров на практика казва на българската държава: какво сме направили ние толкова незаконно, имаме само валутно-финансови операции в чужбина за $315 529 и за 117 192 евро? При толкова милиарди, изнесени нелегални от България, да се накаже само един доказал се с хитростта си човек, просто не е честно… Така все едно реагира Бисеров.

Къде са потънали другите пари? При Бисеров има само около половин милион долара, а останалите $24.500 къде са? Пред съда Бисеров може да свидетелства на Йордан Цонев как бързо и по-точно да изчислят всички загуби с тяхното участие.

При управлението на Иван Костов, например, при средно балансирани цени са отчетени загуби за около $18-20 млрд. от предходните управления на Луканов, Беров, Виденов. Загубите от облигациите на Милен Велчев са между $1-1.4 млрд, от БТК – 1.2 млрд., от „Булгартабак” – $800 млн., от ДЗИ – между $80-100 млн., а от „Цанков камък” – $300 млн. Загубите от заменките на земи по времето на управлението на Сергей Станишев са между $7.7-8 млрд., а от КТБ досега са $2.2 млрд. Ако щурмуваме преките и умишлени загуби за реализация на идеи и бизнес начинания на политическата класа през последните години, можем да ги изчислим на $33 млрд. Ако добавим и нелегално изнесените само за последните 10 години $24.5 млрд., резултатът е смразяващ за размерите и стандарта на малка държава като нашата. България е лишена заради наглост, зависимости и крадливост на върховната политическа класа от около $55-60 млрд. Днешна България е понесла тази огромна загуба заради своите управници и червените олигарси, които безконтролно и директно я ограбваха. Всички онези песнопения за политическа мъдрост и въздържане от напрежение и ескалации, търпение и възприемане на действителността като неизменна даденост, са водели до това арогантно обогатяване на шепа мерзавци.

Нека сега Румен Гечев, Георги Първанов, Румен Петков, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Йордан Цонев, Ахмед Доган и Лютви Местан да осъдят Христо Бисеров за това, че е изнесъл незаконно половин милион долара. Ако аз съм на негово място, ще ги накарам наново да строят Шуменския затвор, защото те са истински виновни за изчезването на останалите $50-60 млрд., загубени, похабени и отнети от суверена на българската държава. И нямаше как това да не се случи, след като институциите бяха поставени под упойка.

Да си припомним само, че до преди година шеф на финансовото разузнаване към ДАНС бе скандалната Полина Кавръкова, която вместо арест за ДДС измами и далавери, получава началническа позиция, но именно под нейния зорък поглед бе проспана и аферата КТБ. Сега шармантната дама, която въртеше главите на шефовете от специалните служби, се измъкна суха и потъна в Канада. Затова днес България е най-бедната страна в Европа и на Балканите и е най-слабата във военно и стабилизационно отношение, както и с най-болната нация.

В България политиците разрешиха построяването на 261 нови болници, за да богатеят малцина за сметка на болестта и смъртта на мнозина - това е истината и тя не може да се замени с друго и да се крие повече под юргана. Българската олигархия навлиза в нов етап на противостоене и отрицание. През ум не им минава на онези, които изнесоха милиарди в чужбина, че рано или късно всичко ще се освети и ще се търси справедливост. Дано само да проумеят по-скоро най-важното – че отношението към „крадливата България” трябва да тежи на съвестта на крадливата олигархия и политическата класа, а не на народа. 

(Бр. 2/2016 на „Златоградски вестник”)