Раиф Мързянски от с. Старцево отпразнува своя 100-годишен юбилей.

Той е баща на 5 деца, 13 внука и 17 правнука. Казва, че цял живот се е занимавал единствено със земеделие, обработвал собствена земя в родното си селото.

Благодарение на любовта към нея, но и на ината си, успял да я запази от мераците на комунистическите управници да бъде използвана за „мероприятия на народната власт”. Днес бай Раиф се радва на любовта на внуците си и на добро за годините си здраве. Запазил е и чувството си за хумор, споделя, че за да станеш столетник не е задължително да си живял като аскет.

Разказва как на младини си е пийвал мастичка, хранил се е с продукти, които сам е произвеждал, с храна, приготвяна най-често от самия него. През целия си живот е обичал родната родопска музика и много е държал да предаде тази любов на децата и внуците си…

Специално за юбилея на добрия старец, кметът на общината Янчев поръча голяма торта и го поздрави, като му я връчи лично навръх „столетния” ден. Ние пък, заради любовта му към родопските песни, го поздравяваме с един от красивите старцевски бисери. ЗВ

 

 

Яно, Яно..

 

(Изпята в с. Старцево,

Златоградско)

 

 

Яно, Яно - бяла Яно,

дваж ти дойдах на вратана,

дваж почуках, триж порю́ках -

нийде са Яна не азу́ва.

Дель бе Яна сън заспала,

дель бе Яна вино пила.

Ни бе Яна сън заспала,

ни бе Яна вино пила,

ам бе хо́лла нах ря́кана,

нах ря́кана, нах бял Дунав.

Дри́пи прала, китки брала -

от чеи́рен теменуги.

Че хи Яна напрастря́ла

по върви́не, по щъльби́не.

Въ́рвине са сви́дом свиват,

сви́дом свиват и развиват -

като малка мома га са върне,

га са върне от хороно,

че засва́ля гизди́лоно.

Хем го сваля, хем кълне го:

- Бре гизди́ло, бре кичи́ло,

пусто ми си апастя́ло,

га не дойде мойна се́вда,

да ма види уги́здена.

 

(Бр. 2/2016 на „Златоградски вестник”)