Ефим УШЕВ
За смъртта му разбрах на другия ден след погребението.
И толкова не можех (не исках) да повярвам, че се боях да вдигна телефона и да поднеса съболезнования на сина му Недялко. Мислех си, че отсреща ще ми кажат: ама объркал си се, няма такова нещо…
Уверих се, едва когато видях некролога.
Защото така е в малкия град, където всички ако не са роднини, поне са приятели или добри познати – предния ден може да се шегувате, да пиете кафе и пр., а на следващия, естествено, не искате да повярвате…
А с Живко Славов доста години работихме в една сграда, не се притеснявам да кажа, че и доста бутилки сме изпили заедно. И тогава е още по-естествено да бъдете близки…
Понякога пишех за неговата служба и тогава веднага се качваше горе и още от вратата казваше усмихнат: „Ние от долния етаж сме доволни от горния…” Особено когато се занимах със „спасяването” на техниката в неговия кабинет, по едно време обречена от Смолянското управление да я вдигат към Смолян. Приказката му нямаше край - беше приятно словоохотлив, който ти говори весели авелски работи, докато самия той външно е напълно сериозен… Вземаше бучката сирене от масата, или парче от нарязаното месо, вкусваше и след малко чуваш да казва: „Това да идеш да го върнеш там, откъдето си го купил!” Или: „Бива го т`ва, добре е…”
Напоследък нещо ми се сърдеше, покрай някои писания, но последния път слизаше от колелото пред ДСК, погледна ме сериозно, а аз му викам: „Недей да се цупиш, идвай да пием по една бира…”
Тогава, сякаш сетил се, че имаме спомени с него, разля пестелива, но многозначителна усмивка и рече: „Може, очаквай включване тия дни…”
Не дочаках… И досега не знам дали се е разболял или внезапно се е случило непоправимото.
В този малък град, където всички се познаваме, нека не се боим да изкажем съчувствията си за загубата на нашите близки и приятели. А тези няколко реда са един несръчен опит за това. Нека знаем - със загубата на всеки един от тях, неизменно приближава и нашият собствен край, на всеки един от нас!
Бог до прости човека и приятеля Живко Славов!
(Бр. 1/2016 на „Златоградски вестник”)