+ Това заявява в разговора ни по-долу прокуристът на „Горубсо-Златоград” Ружа Бодурова
Евтим ЦВЕТКОВ
Докато се настройваме да започнем разговора си с един от директорите на Горубсо-Златоград - за това как най-голямото предприятие в общината изпраща настоящата година, „отскачаме” и на други теми, една от които ни разгорещява особено. Как е възможно нито една институция в община Златоград да не реагира на скорошна провокация, изтекла от централни медии, че, видите ли, едно от шестте потенциални „гнезда” на радикален ислям в страната, е не другаде, а в с. Старцево, Златоградско…
Веднага след съобщаването на тази стъкмистика е трябвало да се реагира остро и категорично, смята Ружа Бодурова. – Стана обаче точно обратното, всички си затраяха, сякаш това е самата истина. Няма кметска администрация, няма управление на полицията, няма никакви неправителствени организации. И като причина за това се сочи заселването в Старцево на някаква жена от Силистра, арестувана наскоро, но след това освободена, за връзките й с някакви пазарджишки талибани. Тя обаче живее с имама на селото без да има брак и спокойно може да й бъде предложено да си иде в Силистра…
„Ако е вярно, че сме „гнездо” за радикален ислям, нека органите на полицията и прокуратурата да си свършат работата. Ако обаче това е лъжа – нека същите да излезнат с опровержение”, стигаме до консенсус и се обръщаме към същността на разговора ни, за който е срещата ни.
„Вчера (10 декември – бел. ред.) в министерството бе отчетена 2015 и
представихме за приемане
инженерния проект за 2016 г.
Мога да кажа, че всичко онова, което сме заложили за годината, го изпълняваме по всички показатели”, споделя тя. - Горубсо-Златоград работи по параметри, зададени от концесионните ни договори и всяка година в Министерството на енергетиката се представя един инженерен проект, който се одобрява и по който върви годишната ни производствена програма.
Разбира се, за да бъде изпълнен този проект, има съвместна работа с множество фирми от страната, около петдесетина на брой. Те доставят материали и консумативи, но за взривните материали фирмите са едни, за транспорта са други, различни поръчки има с местни фирми като Кристал, ЗММ, тази на братя Хаджидончеви и др. Повечето обаче са външни, защото трябва да се доставят пистолети, скрепери и т. н.
В проекта на златоградското минно предприятие за следващата година е заложен добив на оловно-цинкова руда в размер 160 хил. т., или месечно по 15 830 т. Заложени са също и съответните минно-проходчески работи.
Всяка година се актуализира и договора с КЦМ-Пловдив, като сегашния изтича през април. „Това е едно много голямо предприятие, но договорът ни с тях е по-скромен. Там доставяме цялото количество оловно-цинкови концентрати, което произвеждаме в дружеството, или 15 хил. тона”.
Ружа Бодурова държи да ни информира за нещо важно, отнасящо се до всеки златоградчанин - за идващата 2016 г. са заложени 3.5 млн. лв. инвестиции, сред които
започване надграждането
на хвостохранилището
край с. Ерма река
„За това вече имаме разрешително и одобрение на проекта – надграждане както на стената, така и на фунията за оттичане на водата, които ще са 3 м. Тъй като за това сме в напреднала готовност, ще започнем работа още през зимата, ако времето позволи, за да продължим и през пролетта. Плюс това ще се допълни и локално-оповестителната система на съоръжението, като цялата сума за проекта надграждане и обезопасяване на хвоста, е за 2 491 526 лв. Отдавна му бе време да се осъществи, но закъснението дойде от заетата в други сериозни дейности техника от Минстрой-Холдинг, като например сондажите за топлата вода в Ерма река и др.”
Освен това, във всеки случай ще се закупи контактник за извозна машина, товарачна машина TRP, пробивни пистолети, облицовки за мелниците във флотационната фабрика, скреперни лебедки и ред други, съпътстващи производството неща.
Всичко това обаче ще зависи от цената на метала на борсата, какви са нашите финансови резултати. Не се предвижда търсенето на нови находища, в смисъл нови концесии, но в сегашните мини непрекъснато се разработват нови хоризонти и параметри за проучване, допълва прокуристът на фирмата.
Споменавам за изнесената наскоро статистика след допитване на фирмите от индустрията в България, за това коя от тях ще освобождава или ще назначава допълнително работна ръка.
Какво в това отношение
ще прави Горубсо-Златоград?
- Във фирмата е намерен един баланс производство-численост, което засега не ни дава основание да увеличаваме персонала - 416 са заетите при нас, по-голямата част от тях пенсионери, но млади, пенсионирали се на 45 години. Средната работна заплата е 1500-1800 лв., разбира се, съобразно положения труд на всеки един – щатовете са си щатове, но всеки получава онова, което си е заработил. Има миньори и с по 2500-3000 лв. заработки, върху които се осигуряват. За следващата година не се предвижда намаляване на персонал, но искаме да направим така, че паралелно с освобождаването на пенсионирани работници, да приемаме млади. Горубсо-Златоград обаче не прави изключение от общата картина в страната – проблем са както инженерите, така и специалисти на по-ниско ниво. Много са онези, които искат да започнат работа тук, но нямат квалификация. Затова действа Център за професионално обучение, където се полагат изпити за съответните удостоверения за работа…
Не можем, разбира се, да отминем и въпроса за евентуални тревоги в процеса на работата в Горубсо. Въпреки че не са малко мерките за безопасност, които се предприемат, за съжаление дружеството завършва годината с два смъртни случая.
Тревогите, оказва се, биха били падането цените на металите на борсата, които продължават да се сриват от юни месец насам, казва ни Бодурова. Други са свързани от природни катаклизми, като наводнения по участъци, каквито имаше тази година и които са нанесли доста щети.
„Иначе работата ни е да не допускаме зависещи от нас проблеми, но пък е невъзможно например да бдиш над безопасността на всеки един работник. Поддавайки се на своята рутина, някои от тях често подценяват риска в своята работа. През всичките години злополуките в мините ни са ставали най-вече от подценяване на риска на работното място, от мисълта, че всичко ни е ясно и всичко знаем. А в тази работна среда всичко е възможно и няма категорична и сигурна застраховка за здравето и живота. Притеснението ни е за факта, че хората не приемат съществуването на риск за себе си, много от работниците като че ли не се поучават от вършените грешки и фатални случаи, за да се стремят да ги избягват”.
(Бр. 28/2015 на „Златоградски вестник”)