Ана КОЧЕВА

Фрогнюз.бг

 

 

Благодаря на Efim Ushev за това, че ми даде възможност да използвам снимката, та да имам повод да повторя за кой ли път печалната констатация за българската държава, която не ще и не ще да се събуди от дълбокия си сън за съдбата на българоезичните в Южните Родопи. Резил!

 

Бащата на Рита, Хасан Халил Ибрахимов, е роден през 1920 г. в село Ореон – българско село на име Брещене в района на Мустафчово (понастоящем община Мики) в сегашна Северна Гърция. Той приема православието след женитбата си с гъркинята Дороти в Америка. Когато става американски гражданин през 1960 г., сменя името си на Алън Уилсън, вземайки за фамилия улицата, на която живеел в Южна Калифорния – “Удроу Уилсън”. С Дороти имат три деца. Едно от тях е Рита Уилсън, която става актриса, омъжва се за звездата Том Ханкс и много късно открива своя роден край.

 

В случая обаче важен за нас е не толкова произходът на Рита Уилсън, която идва по тези краища спорадично и едва ли е много наясно с тяхната минала история и настояща съдба. Пък и надали й трябва. Все пак холивудската актриса предпочита да се афишира повече като гъркиня, нищо че пристигна по нашенските земи и в цял документален филм заснеха емоциите и срещите й с роднини в село Ореон, но и в Смолян.

Важното за нас е, че на един хвърлей място от Ксантийско, т. е. отсам границата, у българския елит липсва както знание, така и активна политика към българоезичните там, колкото и малко да са останали, според твърденията на заинтересовани.

Що се отнася до гръцката политика спрямо българоезичните мюсюлмани в Южните Родопи, тя е активна и последователна от много години и въпреки че не се е увенчала с грандиозни успехи, „копае” бавно и последователно. Целта е една - местното българоезично население да се къса от българските си корени. Лека-полека това става, засега обаче не в полза на гръцки, а напротив – в полза на турски.

„Де е България?” не е ясно. Или по-скоро, ясно е! Няма я, липсва, отсъства, нехае, немее. На този фон сигурно неадекватно би изглеждал въпросът известна ли е на българските политици книгата на патриарх Кирил "Българомохамедански селища в Южни Родопи / Ксантийско и Гюмурджинско/"? Някои може и да са чували за нея, но колцина са я разгръщали? За сведение само - в нея може да се прочете какви са селата, които днес не са на територията на България (в Ксантийско и Гюмюрджинско), но по отношение на етнографските и езиковите си особености продължават южнородопската българска област. Материалът е събиран през годините 1943-1944, при пътувания на патриарх Кирил в селата на север от Ксанти. И е много показателен.

Съвременните научни изследвания, правени в наши дни, свидетелстват, че картината не се е променила коренно, че местното население все още пази езика, макар често „под сурдинка”, без да се афишира. И със сигурност би се радвало, ако държавата България му обърне внимание, ако предостави възможности на младите, напр. да учат у нас. Не е изключено активности от подобен род да се окажат по-продуктивни и от холивудските сълзи на Рита Уилсън, и от 5-те лафа на Том Ханкс на български във филма „Терминал”. „Терминала” ли? Дали пък този „филм” през последните десетилетия не го гледа наяве всеки втори българин? Ще кажете – това е друг филм. Ами, не! Същият е! Сериен е и, ако сюжетът продължи без промяна, скоро ще пишем „КРАЙ” и ще спускаме завесата!

 

(Бр. 28/2015 на "Златоградски вестник")