Николай ОВЧАРОВ

Забележителностите на Златоград далеч не се изчерпват единствено с красотите на самото селище. Околностите му са наситени с важни археологически паметници, сред които са особено интересни скалните култови обекти. За да ги покажа на читателите първо ще тръгна на северозапад нагоре в планината през голямото село Старцево. Лъкатушещият сред красиви гори асфалтов път накрая ни довежда до странен скалист връх.

Канарите са изцяло от бял мрамор, откъдето идва и наименованието - Белото камене. Тук няма да открием монументална скална архитектура, както на други места в Източните Родопи. Археологическите проучвания обаче дадоха невероятно богати резултати. В пукнатините сред стърчащите  зъбери се откриха хиляди находки  монети, керамични съдове, бронзови пръстени и ножчета, статуетки и сребърни огледала. Всички те са дарове, принасяни от древните хора на езическите богове. Култът възниква в незапомнени времена и продължава чак до приемането на християнството. На пръв поглед в разположението на светилището няма никаква логика. Но ако се огледаме ще видим, че околните планини образуват грандиозен кръг с диаметър от няколко десетки километра. Оброчището Белото каменье се пада точно в центъра на тази окръжност. Храмовете на траките винаги се намират в "свещено пространство", което обикновено има кръгъл план. В дадения случай те не строят сгради и ограждащи ги стени, а използват създаденото от природата. Така се получава едно невероятно светилище без аналогии на други места. Връщам се до Златоград, откъдето тръгвам на изток по пътя за Кърджали. Минавам с. Добромирци и преди да стигна голямото селище Бенковски от двете страни на пътя се открива подобна на лунен пейзаж гледка. Отвсякъде стърчат причудливи скали. Природните феномени са естествени изменения вследствие на ерозията на тукашните пясъчници. Това са утаечни скали, образувани на дъното на огромно море  съществувало в епохата на кватернера. Разпилени вкаменелости показват флората и фауната от тези далечни геоложки времена. Ако се взрем в чудноватите канари, ще започнем да виждаме образите на различни животни. Тук се вие полегнал на слънце гигантски Крокодил, а до него се различават формите на великанска Гъба. Малко преди Бенковски на юг се очертава исполинска Лъвска глава. След нея по пътя за с. Горна Калоба ще достигнем до природния феномен Слона. И до днес той е свещено място за тукашните хора. Те връзват по околните дървета шарени парцалчета и вярват, че така се лекува шарка. От север на Бенковски ще ни изненада голямата скала Моржът. Почитането на причудливите скали идва от дълбока древност. На много места в скалите са издълбани стотици различни по големина и форма басейни, използвани като олтари през тракийската епоха. Изсечени улеи отвеждат жертвената течност по склоновете на величествените канари. Над тях са издялани трапецовидни ниши, подобни на тези от други части на Източните Родопи. Този район е и най-крайната точка от характерната тракийска "цивилизация на скалните хора". Оттук на запад в планината скални изсичания вече не се откриват. От двете страни на близкия язовир Мъглене учените попаднаха на две монументални тракийски светилища. Едното представлява естествен скален масив с кръгла форма, в чиито център стърчи висока около 30 м скала. Другото се намира в махалата Горно Мъглене. Там обожественият камък се извисява на 3-4 м и е ограден с направена от древните хора стена с план на окръжност. Това е типичен "менхир" или побита скала, символизираща мъжкото начало.  Именно с него и с главния култ към Слънчевия бог са свързани и двете светилища.  Сред тези сакрализирани места се откриват и гробниците на тракийските вождове жреци. Те също са изсечени в скалите и обикновено са с куполна форма, в която е издялано каменното ложе за знатния покойник. Елипсовидният отвор някога се е затварял с масивна плоча. Особено интересна е гробницата в местността Горен Веслец край Бенковски. Днес тя също е превърната в обект за поклонение от местните хора. Те я ползват за магическо изцеление от болестите, "които идват и си отиват". Там селяните се провират трикратно, а после дрехата от болното място се закачва по клоните на околните дървета. Лечението се извършва през цялата година, но се вярва, че е най-ползотворно рано сутрин на празника Хъдърлез. Уморен съм, но искам да видя още едно чудо от района на Бенковски. Само преди две години бе открита поредната открита пещера утроба - храм на Великата богиня майка, чиито култ е бил важен за траките. За разлика от класическата пещера край с. Ненково, Кърджалийско, тук почитането на Слънцето се извършвало рано сутрин, когато първите му лъчи са "оплождали" земните недра. Денят отива към своя залез, а моето пътешествие - към края си. Преди да отпътувам за София обаче ме очаква една прекрасна вечер. Ще отседна в комплекса край изкуственото езеро за риболов в махалата Ягнево на Бенковски. Може да наловя пъстърва, която после ще ми опекат в жарта на огнището. Седнал удобно, ще наблюдавам как последните лъчи на слънцето галят високите върхове на Гюмюрджински Снежник, най-южната верига на Родопите.

(Бр. 27/2015 на „Златоградски вестник”)