Ефим УШЕВ

 

 

Текстът, който вдигна предизборния градус в средата на миналия месец, е оня отразен погром, който констатирахме на спортния плувен комплекс в Златоград в предишния ни брой. При това с някои особено остри, меко казано, фрази.

И понеже като редакция бяхме занимавани от доста хора - за това какво става там и защо беше нужно цялото това „погребване” на един прекрасен терен, сега се чувствам длъжен да се върнем на темата.

 

И веднага да потвърдя, че за мен това е наистина едно престъпно деяние, да не кажа поредното в Златоград - извършено е без санкцията на нито един държавен или общински орган, без каквото и да е допитване. Но дори и да имаше такива, то не би било по-малко престъпно – просто тогава престъплението (в морален, а не в юридически смисъл, разбира се) щеше да е колективно, докато сега е строго личностно.

Извършителят на това престъпление – старият ни нов кмет, също се включи в коментарите, обяснявайки на хора около него как там ще прави огромна спортна зала за чудо и приказ…

За това пък имаше една българска приказка за магарето и оня, дето преди още да се е качил, вече си е люшнал краката. Значи – нека сега допогребем това, дето го имаме, трайте си, пък другото – ако стане… При това в типично негов си стил – аз ви казвам, слушайте и не се бъркайте, в залата и басейн ще си направим!

Ама това - проучване за необходимост, елементарна сметка колко и откъде пари, обществено мнение и пр. - бош лаф, трайте си, трябва да изхарчим едни пари…

Като поразпитахме обаче тук-таме, разбрахме откъде идва новата разсипническа стихия на общонародно любимия ни кмет.

Спомняме си един ТВ-репортаж, в който другия общонародно любим вожд откриваше поредната си спортна зала в Рудозем. Оказва се, че вождът обещал на нашия любимец същия тоя рудоземски проект, преди това построен и в още 4-5 села, да се лупне и в Златоград. Както казват братята англичани – конфекции разпространяваме всякакви! Едно време така правеха с жилищните блокове – онези, вдигнати за селенията от Мадан и Чепеларе, люс и в кварталите на Златоград - унификация му е майката! Затова и градът ни погрозня, но това е друга тема…

Понеже-обаче-защото, нали, аз съм писал по тези, мафиотски по същността си, въпроси и читателите знаят мнението ми по тях и въобще за разсипничеството народно, на което нашият кмет е голям фен, сега ще изложа и други мнения, пак на просветени люде, по същия казус.

Първото е на един известен в миналото журналист от БТА, а от доста години и голям бизнесмен - Васил Василев се казва, който от стената си във ФБ се обърна към премиера на страната:

 

„Стига с тия спортни зали

и стадиони, г-н Борисов!

 

България има нужда от икономика, от производство, от износ. Като ги няма тях, младите бягат в чужбина и спортните зали остават само за мутри, лентяи и имигранти”.

Поводът за това обръщение е изявление на премиера Борисов за още нови стадиони и спортни зали, които ще строят из страната – едно напълно излишно разсипничество, разбира се, както вече се каза.

Ето какво още пише бизнесменът Василев до Борисов: „Погледнете се - какво от това, което ползвате в ежедневието си, е българско - телефонът, обувките, палтото, ризата, часовника, картофите, телешкото, ябълките, мокетът, по който ходите, колата, в която се движите… Даже и пищовите на охраната ви са чуждо производство. Като няма производство, няма и пари, не сте ли разбрал това? Не сте ли разбрал, че полицаите и военните скачат не защото нямат гуми или принтери, а защото държава, управлявана по този начин, няма перспектива! Престанете да харчите парите ни, като сеете тези излишни зали и стадиони!”

 

Но, да речем, както смята и нашият кмет – този Василев е прост човек, журналист бил, като нашия редактор, не разбира! Но пък знаем още, че нашият кмет е спортен запалянко, направо казано – спортманиак, който по всички възможни зеленини и градинки сее бетон и прави спортни площадки. Затова специално за него ще предадем мнението на един човек, който не е журналист, и би трябвало да разбира малко и кметът да го уважава. Казва се Пламен Константинов и по някаква случайност е селекционерът на българския национален отбор по волейбол.

Та този наш именит спортист казва в специално интервю наскоро, че

 

„Всеки селски кмет

строи зала или стадион,

който до една година

ще е склад за ябълки…”

 

Последните години, казва Пламен, се използват европейски пари по програмата за развитие на селските райони. Всеки селски кмет строи зала или стадион. Те нямат канализация в селото, но се строи зала, която до една година ще бъде склад за ябълки най-вероятно…

И това е казано не другаде, примерно за селски вестник като нашия, а в предаването „Спортна треска” по БНТ. И ето какво добавя умният човек, не обзет от разни парични и пр. трески - той призовава държавата и общините да насочат средствата за развитие на спорта към детско-юношеските школи, а не за строителство на неизползваеми грандомански съоръжения. „Ефектът е никакъв. Но са усвоени едни пари. Определени строителни фирми, които имат интерес - и те са усвоили едни пари, защото, да си кажем истината, строителството е идеална възможност да се усвояват и крадат определени средства”, казва  Константинов. - Това нито е координирано със спортното министерство, нито има, да речем, някаква карта за това във всеки район какви спортове да се развиват, какви специалисти има, какви традиции има. В зависимост от това трябва да се използват тези средства рационално. Ако трябва да се предоговори програмата за селските райони. Защото истината е, че ние не сме Белгия или Холандия, където хората искат да излязат от града и да отидат по селата да си направят къща, и да живеят там. Тук в селата и малките градчета няма деца. Какво като построим там зали и отрежем една лента? След един месец тази зала е с един пръст прах и никой не я използва. Това е масово в България”, казва тъжно треньорът, критикувайки остро строенето на безсмислени зали без никакъв план и ред, единствено за усвояване на евросредства…

 

И сега, след тези красноречиви доводи и лица, които, вярваме, нашият спортсмен-кмет няма нито да види, нито да чуе, да завършим в наш си, малко „поучителен” стил.

Т. нар. „лесни пари” от Европа, с които си мислим, че можем да правим каквото си щем, стига да ги окрадем, е лоша упойка. Не за друго, а защото искаме да ги „усвоим” максимално, без оглед на ефективността. „Какво значение има, че Румъния регистрира с пъти по-голям растеж, при положение, че България я бие по процент на усвояване?”, пита иронично наскоро друг добър и умен българин. Какво значение има дали новата спортна зала е в село или градче със затихващи функции, което продължава да се свива, след като парите идват отвън? Майната й на ефективността, нали парите ги дава Европа - ще ни каже пък нахъсеният, нечуващ нищо герберски галеник…

 

В съседна Гърция

„усвояването” беше

национален спорт

 

в който участваха всички. И така 15-20 години - от приемането им в ЕС, до кризата през 2007 г. Знаем докъде доведе всичко. Няма да бъде много по-различно и в България. „Лесните пари” обаче пристрастяват и носят поразии. Както носи поразии всяко човешко безсмислие. Като това в нашия случай - да лишиш цял един град от отворен, свободен общински плаж на открито, евентуално и с минерална вода, унищожавайки готова база само с необходимост от ремонт, а да му натикаш една рудоземска покрита конфекция, само заради просташките си комплекси, изразяващи се с думите: „Ама ние да не сме по-долу от Рудозем!” Унизително и наистина комплексарско е да се нареждаш до един съветски град на 60 години…

„Европейските пари се усвояват не толкова в съответствие с някакви критерии или цели на Европейския съюз, а заради самото усвояване на средства”.

Това заключение е един от основните изводи на редовния годишен доклад на Европейската сметна палата, която одитира изразходването на еврофондовете в България през 2014 г. И още: „За повече инвестиции е нужно намаляване на корупцията, намаляване на срастването на властта и бизнеса, нужно е върховенството на закона”, според последния доклад на МВФ за България от миналата седмица.

Сякаш напук – в Златоград вървим към точно обратното – срастване на общинската власт с един завод за корупция и обществена поквара.

 

Пожелаваме на кмета през новия си мандат повече да мисли и по-малко да се подвежда от лакомото си обкръжение, което, разбира се, сам си подготвя. Надяваме се, че и неговия, и джоба на заместничката му, както и този на новия им съдружник в общината, имат все пак някакво дъно. Защото на разум и морал не можем да се надяваме! И, хубаво е да си смени личните „съветници”, онези, от които взима акъл - изключително са прости…

 

(Бр. 26/2015 на „Златоградски вестник”)