Ефим УШЕВ

Когато една от тези снимки с унищожения градски плувен басейн бе пусната в интернет пространството, някой възкликна с въпрос „кой е тоя болен мозък”, позволил си такова престъпно деяние срещу една огромна общинска собственост. Тогава някой му отговори, че „болният мозък” е ясен и известен, „в момента е с костюм на сцената в читалището”…

Следващият, който се включи, попита това да не са снимки от руските бомбардирания в Сирия! И наистина – хората са прави да са затруднени как да определят действията на един самозабравил се човек, който отдавна се смята за назначен отново за кмет. Никого не пита, с никого не обсъжда, но и когато му се говори – чува само себе си…

Спомням си преди около осем години, когато трябваше да се махне безхаберникът Чаушев, заедно с кандидат-кмета тогава Янчев разглеждахме изоставената порутена спортна база на градския басейн, цъкахме загрижено с език, а той се заклеваше, че когато го изберем ще сложи край на „тази трагедия” и ще направи всичко възможно да възстанови този обект, изграден с грижа за нас от нашите родители.

Е, погрижи се! И то така, че го унищожи завинаги и сега се затрудняваме да го определим - този тип престъпник ли е, само безчувствен ли е, както казват – „болен мозък” ли е? Или просто хермафродит, от всичко по малко?

Превърнал отново, по примера на Чаушев, градския съвет в едно корупционно котило с едни и същи ударници, той се чувства колкото безнаказан, толкова и безотговорен, и е в стихията си да руши – вчера римски мостове и градинки, днес плувната база и отново градинките, които продължава да застила с бетон и асфалт и да ги превръща в паркинги! И колкото повече паркинги прави, толкова повече камиони и коли по оцелелите зелени остатъци и тротоари…

Вместо като проявен спортен маниак и бездуховен любител на мускулите да възстанови басейна, който да се ползва от целия град, захранен с топлата вода, която чакаме и „идва, идва, след изборите идва” - той го разрушава на своя глава, сякаш му е лично наследство от баща му!

„Ама в хотелите има басейни, и в училището има, за какво ни е този…” – казват ни едни чиновнически безотговорници, отгледани и възпитани като такива за осем години от самия разрушител Янчев!

Само че това са си частни басейнчета за гостите на хотелите и за учениците в училището, това не са басейни за градско ползване. Те имат своите потребители, за които всъщност са и предназначени – за учебни цели и развлечения на идващите туристи. Сякаш не може да се разбере, че градският басейн е друг тип съоръжение, със свои, преди всичко обществени функции за цялото гражданство. И той трябваше да се възстанови и да си остане такъв, за ползване от всички с топлата вода от Ерморечието.

Вместо това сега го унищожават и ни заблуждават с поредната грандоманска идея на „болния мозък” за някаква спортна зала…

И си спомням едно разследване на в. „Капитал” - защо из цялата страна, по градове и паланки с 3-4 хил. жители, герберската власт строи огромни, практически неизползваеми и ненужни стадиони и спортни зали. Ами, оказва се според разследването, че това е перфектният популизъм, с пръскане на огромни пари за привличане на масите, а от друга страна, оказва се, е още по-перфектният начин да се краде без проблеми…

Следователно – нашият сегашен злосторник не само е перфектният разрушител на знакови неща по пътя на Златоград през времето, донесъл заедно с неграмотния си архитект толкова беди, колкото всички останали кметове, взети заедно. Той е и перфектният популист с болни амбиции, който живее в някакви свои селения с мисълта, че всичко започва от него и всичко му е позволено. Който ни оставя най-смешния „фонтан”, строен някога в страната и с който станахме за смях дори и пред съседно Неделино!

Ще бъде грешка такъв човек да бъде избиран „до йомир” (както казваше колегата му), само защото е обладан от пориви на кариеризъм и страст към банкнотите. Златоград трябва да има един нормален и диалогичен кмет, който да умее да разговаря с другите, а и да ги чува. Една такава възможност се задава в края на месец октомври и едно модерно общество би се замислило сериозно над нея…

(Бр. 24/2015 на „Златоградски вестник”)