Ефим УШЕВ

 

 

Старите политически познайници Младен Чаушев и Мирослав Янчев се очертава отново да са интригата на предстоящите местни избори.

През октомври двамата ще се борят за третия си мандат като кметове на Златоградска община и техния нестихващ кариеризъм ще е акцент в байганьовската атмосфера, която се задава, но в която Янчев е категорично по-силният.

 

От една страна и двамата не виждат себе си извън щедрите бозки на бюджетното изобилие – по мнение на старцевци, Чаушев стои с голяма досада в училището, където го настаниха по нареждане на ДПС, буквално изгонвайки един изграден вече директор на гимназията там; Янчев пък няма и ден работа някъде като специалист, а частното дружество „Златоград-Кирково” някога буквално го фалира по некадърност. И за него оставането в кметството е въпрос „на живот и смърт”…

От друга страна,

 

първият е тотално

компрометиран

като управленец

 

чест клиент на съд и прокуратура и дори осъждан за престъпни деяния именно като кмет на Златоград. Известен е с думите си по адрес на един довчерашен негов покровител: „Аз го направих милионер!”; както и с това, че е политически всеяден и нечистоплътен, подлагал се на всички възможни партии от жалкия ни политическия спектър.

Днес обаче, онези, които до вчера стояха зад него и го превъзнасяха пред публиката за гений, днес навсякъде го квалифицират като „корумпиран”, „алкохолик”, „безсловесен глупак” и т. н. Единствения „актив”, с който се явява Чаушев на изборите през октомври, е: „Аз ви пуснах границата, без мене нямаше да имате ГКПП”…

 

Янчев пък идва

с „активите”на

управляващата партия

 

също превъзнясян като гений, покровителстван от „най-горе” с одобрение на всевъзможни проекти, дали му възможност да събори един централен старинен каменен мост, да покрие с бетон една прохладна централна река, да изсече повече от декар дървета в центъра, да вкара машинния трафик от Смолян и Кърджали до градския площад и така да накара народа да диша масла, бензин и асфалт; да унищожи маса зелени площи, а други незаконно да превърне в паркинги.

Прочу се с единствената улица без тротоари, които премахна, за да осигури паркинг-места за новия си партньор в текстила, набелязал си е, пак чрез проект, за унищожение и поредните две зелени петна пред бившата градска търговия и Експресбанк, унищожи чрез непукизъм и безчувствие дареният часовников механизъм за кулата-часовник на Старото училище, за пускането на който не му стигнаха цели осем години; със същото безчувствие стана съпричастен към събарянето на чисто нова къща в с. Долен, демонстрира безкултурие пред националната научна и писателска общност, като безцеремонно закри ежегодните литературни есенни празници в Златоград; воден от личните си спортни мании, затрупа с рудничен чакъл десетина декара от бившия казармен терен, превръщайки едно равнинно централно място в изкуствен баир и вместо зелен парк, изля бетон за спортни площадки, при наличието на спортен център за близо 3 млн. лв. и спортни зали във всяко училище; партизира отново общинската администрация, като я върна в ерата на дивия комунизъм, когато ако не си член-комунист или послушник на Партията, не може да бъдеш назначен, заменяйки просто БКП с ГЕРБ.

А подобно на предшественика си Чаушев организира ОбС така, че на „всеки комат даде”, на принципа „ти на мене – аз на тебе”!

И така – двама стари познайници пак ще мерят сили. Можем обаче със сигурност да кажем, че това са възможно най-лошите варианти за Златоград, поради съвместния образ, който двамата с делата си създадоха и то така, че да не можеш да ги различиш и отличиш. Освен, разбира се, по количеството бетон, което са изляли по дерета и поляни и по размаха на организираната от тях сеч на дървета… Това е и единственото, по което те биха могли да спорят, защото имат постижения!

 

Във всеки случай, за „фаворита” на изборите Янчев това е най-лошия противник, който можеше да му се падне – не само защото е губил от него на два пъти и има създадени комплекси от това. Все пак, за нарасналото му самочувствие на кмет, оправил доста сокаци в общината с асфалт, за него е някак унизително да се равнява с един кариерист от отминало време. И не само да се равнява, но и да се бори с него. А всъщност най-унизителното е това, че почти целия бивш екип на Чаушев вече е в герберския му стан, сред които и напористия Сидеров, и неизменната лакома Кръстева. И той не ще може да обясни каква е разликата между него и Чаушев, без да прибегне до демагогия и лъжи…

 

(Бр. 21/2015 на „Златоградски вестник”)