Живко Д. ХЕКИМОВ

Мисля, че беше около 1940 г., когато баща ми при различни разговори и поводи е споделял с мен свои идеи.

Едната беше да поръча изработването и поставянето в кулата на училището градски часовник, който да е с четири циферблата, да се вижда отдалеч и кръглите часове да се отбелязват със звън от камбана.

По това време аз бях студент в Мюнхен. Казах му, че идеята е добра и ще остане като добър спомен. И той започна да търси майстор часовникар, който да се заеме с тази работа. Така попаднал на Йордан Бадев от София, с когото сключил договор, което личи от разписките за дадени авансово пари. Главно условие е било окончателното изплащане на часовника да стане след изпитателен срок, в който да се види, че работи точно и нормално. Договорът не можах да намеря в семейния ни архив, но има две разписки за получени от Бадев авансово пари за изработката. Те са от 1941 г.

Спомняма си, накъде през 1942, когато през лятната ваканция пак бяхме отишли в Златоград, беше дошъл и Бадев, за да пуска часовника в действие. Преди това е идвал пак, но не е успял да го пусне и баща ми ме изпрати да отида да видя какво е положението.

Когато отидох в училището, Бадев се готвеше да налива още бетон върху вече направената бетонна тежест, която аз преценявах като много голяма. Попитах го защо увеличава тежестта, а той ми отговори, че сегашната е малка и трябва да се увеличи, иначе часовника не може да тръгне. Позволих си да кажа, че увеличението на тежестта крие опасност и ако въжето се скъса, ще предизвика доста разрушения; да има предвид, че учениците ходят навсякъде и може да стане някоя беля. Казах още, че може би проблема е в неточната изработка.

Доколкото знам и след този опит часовникът не е могъл да заработи нормално и през време на изпитателния срок не е могло да се направи оценка за точността му. Затова между Бадев и баща ми възникнал спор за окончателното плащане на часовника.

Преди години, при едно от идванията ми в Златоград, узнах от някои хора, че синът на Бадев е идвал в Златоград и с разрешение на Градския съвет е демонтирал часовника. След това научих, че е бил поръчан наново и платен от Градския съвет. Което не може да е вярно. Съветът не би трябвало да разрешава демонтирането, а е трябвало да поиска от Бадев да върне получените пари преди демонтирането.

Около четири години след това – на 14 ноември 1946 г., баща ми почина и не можа да осъществи идеята си. След смъртта му се случиха някои събития, които не ни позволиха и ние да я завършим.

Понеже доста хора са ме питали за надстройката на училищната кула, ще дам малка подробност и за нея.

Малката куличка над голямата, е направена по предложение и проект на арх. Храбър Попов от София. Той беше приятел на тогавашния народен представител от Златоград Сирко Станчев, който веднъж го беше довел на разходка в Златоград. Тогава арх. Попов е сметнал, че по-издържано и по-красиво ще бъде, ако на кулата се добави надстройката, която е сега. Той прави проекта веднага при завръщането си в София, но не ми е известно кой е изпълнил проекта му в последствие…

П. П. Прилагам копия на две разписки, подписани от Бадев - за получените от баща ми пари. 

Кърджали

23 март 2004 г.

(Бр. 20/2015 на „Златоградски вестник”)