Румен КЪНЕВ

 

 

Около гръцката криза се наслушахме на коментари и прогнози от звани и незвани. Много страсти се разгоряха и тук. И не толкова по собствено гръцкия въпрос, колкото в съпоставките между българи и гърци.

Мненията варираха между „така им се пада на мързеливите гърчоля“, до „те са горд народ, а ние сме мърша“. Не искам и аз да тръгвам по тази крива пътека на националните комплекси, а да видим какво всъщност стана с гърците, че стигнаха до тук.

 

Ако направим една ретроспекция, с учудване ще забележим, че всъщност новата гръцка държава е реализация на една късна европейска идея. Идеята за Елада като люлка на европейската култура и цивилизация. Тази идея набира сила през Ренесанса и превзема умовете, за да достигне през времето на романтизма своя апогей. От друга страна, набиращите мощ европейски велики сили вече започват борба помежду си за останките от залязващата Османска империя. На тази хранителна почва пониква безумната „мегали идея“ на гръцките фанариоти за възстановяване на Византия като гръцка национална държава. Така след битката при Наварин и катастрофалната за турците война с Русия, през 1832 г. се създава Кралство Гърция. От самото си създаване, та и досега, тази нововъзникнала държава на един нов европейски народ по някаква странна инерция се смята за правоприемник на антична Елада и на Византия. Няма да се занимавам с подробности, но само ще уточня, че такива държави никога не са съществували, сл. Гърция няма как да им е приемник. Имало е многобройни елински държавици с различно устройство, които постоянно са воювали помежду си – но никога не е съществувала единна елинска държавност. Никога не е съществувала и „Византия“, а просто Източната Римска империя – която е всичко друго, но не и гръцка национална държава. Въпреки това новото гръцко кралство в очите на Европа беше нещо като въплътената мечта по Златния век на античната култура.

Затова Гърция беше дълги години галеното дете на Европа – въпреки многобройните факти против тази заблуда. Така у новите гърци се създаде самочувствие на народ-месия и морал на очакване, че някой им е длъжен за нещо. Липсата на чувство за отговорност и самосъзнанието, че винаги са прави, са характерни черти на днешните гърци като народ и като индивиди. Заграбването на чужди територии и издевателствата над негръцко население се представяха за „освобождение на стари гръцки земи“. И трябва да признаем, че за това тяхно гръцко самомнение доста се постараха победителите в големите войни. Даже това вчерашно „όχι“ е всъщност реминисценция на събитията от есента на 1940 г.

Смисълът е в търсената съпоставка между отговора на Метаксас на искането на Оста и днешното „не“ на европейските кредитори. Само че сега никой не иска през Гърция да минават чужди войски, а да си върне дълговете. Чисто и просто дойде краят на европейските гръкофилски илюзии. Гърция не е Елада, нито пък гърците са древни елини. Нито са някакви създатели на велика култура, класическа философия или литературни образци. Още по-малко пък са творци на демокрацията или на някакви други държавнически идеи. Просто обикновени хора, повредени от мързел и живот на заем. И дойде време галеното дете да плати за злоупотребите си с доверието. Само че – като всяко разглезено детенце – то се опитва да извърта и да обвинява други в собствените си грехове. Даже заплашва и изнудва. Така че най-добре е да го оставим да си осъществи заплахите. ЕС може да мине и без Гърция. ЕС ще бъде по-добре без Гърция. Нека да ги оставим да си построят комунизма. За поука на нашенските левичари и соцносталгици, и за радост на всички български патриоти, които най-накрая ще дочакат въздаване на историческата справедливост. Защото след няколкогодишно управление на Ципрас и ципрасовци, ще остане само сянката на някогашна Гърция.

 

(Бр. 20/2015 на „Златоградски вестник”)