А как Родопите стават и остават български: годината е 1912, полковник Владимир Серафимов и неговия полк освобождават Родопите. Но идва 1913 г. и Междусъюзническата война. Турците настъпват в Родопите с 40 000 души, водени от желанието за реванш. Командването ни преценява ситуацията и заповядва на 21-ви Средногорски полк да отстъпи от Родопите. Полк. Владимир Серафимов събира офицерите си им заявява, че няма да изостави селата, които са го посрещнали като освободител от турците, че ще остане на позиция, ако трябва и сам. И предлага на всички да направят личен избор – да останат или да си тръгнат. Всички офицери и войници остават, въпреки че е имало друга заповед. 5000 българи тръгват в щикова атака и обръщат в бяг турците!

Непосредствено сред края на Втората световна война комунистите започват да обмислят създаването на независима помашка република, а Гърция проявява аспирации към целите Родопи. И тук се намесва един имам на име Мустафа Шарков от Дружба „Родина”, който събира подписи сред местното българомохамеданско население, за да останат Родопите български. Той изпраща и специално писмо-петиция до мирната конференция в Париж през 1947 г., като прилага и издадените няколко книжки на сп. „Родина”, в която ясно е изразена българската същност и стремежи на местното население. Което се и оказва решаващо…

 

(Бр. 20/2015 на „Златоградски вестник”)