…Когато говоря за Родопа планина, винаги настръхвам и никога не мога да „найда“ правилните думи.

Тя буди у мен чувство на свобода, смирение и величие. Може би причината е, че съм наполовина родопчанин. Роженският Събор е столетна традиция, която е събирала веднъж годишно хората, намиращи се отвъд границите на тогавашна България, с живущите в българско. Десетки години наред разделените родове от двете страни на Рожен са се срещали на върха на „тяхното си място – дърво, полянка, бърчинка“. Винаги на едно и също.

Причините за загубата на пълната автентичност на събора са без значение днес. Важното е, че той пак се случва. Независимо, че не се провежда вече както преди 100 години. Състезанията по стрижба на овце, доене и обезкостяване съм сигурен, че не трябва да бъдат белег на Роженския Събор, а и няма да бъдат, защото непреходността и величието на каба гайдата са непреклонни пред каквито и да е било атракции. Ако някои политици отидат и се смирят пред каба гайдите, има шанс да осъзнаят собствената си преходност и да се изцерят от собствената си нищожност. Родопа е раждала, ражда и ще ражда гласове, които ще величаят България не само отвъд рамките на Родината ни, но и извън тези на планетата ни!

 

Йордан Иванов

 

(Бр. 20/2015 на „Златоградски вестник”)