По повод Илинден, месец юли 1903 - началото на най-кърваво потушеното въстание в историята на България, избухнало за свободата на българите в Македония, публикуваме една от песните в сборника на охридчанина Блаже Тренески, починал тази година в началото на месец май.

Той е баща на нашия приятел от Охрид – Владо Треневски, който макар и в деня на смъртта на баща му, дойде да се види с нас, дошлите на екскурзия в старата българска столица. Каза ни просто, че баща му си е отишъл като един добър българин, въпреки всичко…

Бог да прости българския интелектуалец от Охрид Блаже Тренески!

 

 

Димоице…

 

 

- Димоице – жолта, бела,

жолта, бела – маразлия!

Каде ти е дели Димо,

дели Димо, айдут Димо,

айдут Димо – арамия?

- Обре турче, Шибер ага,

не е Димо айдут Димо,

айдут Димо арамия.

Туку е Димо кираджия,

кираджия во София.

Димо тера девет кони,

девет кони, ройно вино,

ройно вино, рум ракия.

- Димоице – жолта, бела,

жолта, бела – маразлия!

Мами, мами, кого мамиш,

само мене не ме мамиш.

Еве Димо над селото,

каде збират дробна чета…

Уште речта не изрече,

пукна пушка од над село,

турче уби на пенджере.

 

(Из книгата „До каде одат,

земя се тресит”, Скопие, 1986.

Съставител Блаже Тренески)

 

Бр. 19/2015 на „Златоградски вестник”