Както в Златоград преди няколко години, сега в София са на път да направят белята, от която ние не можахме да се опазим – вместо зелен градски парк, си направихме безсмислен дисниленд със спортни площадки, чието място, по всички закони на архитектурата и човешката логиката, беше до спортния център при градския стадион.

Така днес в София се обсъждат архитектурни проекти за Борисовата градина, а страховете са от един от тях, който включва всичко друго, но не и „парково-градински” елементи, но затова пък на воля се предлагат „атракциони”, „амфитеатър” (ах, колко познато!), вкл. „виенско” колело, „спортно-административна сграда” (ах, пак познато!) и т. н. Тук обаче граждани и специалисти се изправиха за дебат, от който най-ясно прозвучава, че „градината всъщност има нужда от градинар, а не от бетоновози”…

Едно от мненията ще споделим тук. То е част от писмено изразеното от Диана Попова – изкуствовед, която преди доста време, както сама пише, е пребивавала в Златоград. Предаваме го, за да напомним на читателите от какво имахме нужда и ние, златоградчани, а и какво дебатирахме за нашия бъдещ, за съжаление неслучил се парк, някога. ЗВ

„…Съгласна съм, че трябва да бъдат оправени алеи, комуникации, да има залесяване и облагородяване там, където това се налага, както и да се възстановят традиционни съоръжения, които в момента за запуснати, доколкото и където това е смислено и възможно… Появата обаче във втората част на проектите на визии за „атракцион” и за „атракционни зони”, за „амфитеатър” и виенско колело, за „нови исторически места” (?!?), за „спортно-административна сграда” и т. н., ми се струват абсолютно неуместни. Още повече, че визуалната част на проектите представя тези обекти сякаш по-скоро в градска, отколкото в паркова среда. Или иначе казано – там парк няма, дори само защото няма дървета... По същата причина и по-щадящите идеи за „културен център”, „спортни площадки” и „площадки за различни възрастови групи”, идеята за „парков транспорт” за по-бързо придвижване и т. н. ме усъмняват, че целта е създаване на инфраструктура за обслужване на атракционите по-скоро, а не грижата за тишината, спокойствието и уюта, които парковата среда предполага… Призовавам ви да вземете предвид само първата част на представените проекти - там, където става дума за разчистване, премахване на „язвите” в парка, за поддържане на алеите и комуникациите, и най-вече – за поддържане на гората. „Атракционите” и строителството на нови съоръжения в парка са евентуален следващ етап, който обаче задължително изисква допитване до гражданите на София…”

Диана ПОПОВА

Коментарите: Дано се вслушат във вас!

Да, точно така, Диана! Много съм съгласен с теб. Но изглежда това е една обща „герберска” политика, според която трябва да се разстила много бетон, да се правят много „игрища” и „играчки”, за да се изхарчат едни много пари… Така и в Златоград – от 15.5 дка централна равнинна градска площ, вместо зелен градски парк, какъвто искаха гражданите, нашия местен „гербер” струпа много бетон и рудничен чакъл, направи местността един изкуствен баир със стълби, за да направи там спортни игрища и бетонни детски площадки. Направи един просташки дисниленд, където не могат да растат дървета, тъй като терена бе настелен с рудничен чакъл. И където, разбира се, никога няма да стъпя! Въпреки протестите, подписките, писания по вестници и институции – нищо не помогна, герберската бетонова простащина възтържествува. Дано се вслушат в теб! Но твърде се съмнявам! Дано да имате успех и да ви чуят - да махнете замислените в парка „виенски” колела, спортни площадки и пр. Ние тук не успяхме. Но пък само така ще си проличи има ли разлика между чуваемостта в „тъпата провинция” и тази в „центъра”.

Ефим Ушев

Мисля, че на вас ви е дори по-трудно - хората по места се познават, неизбежно попадат в зависимост от местните мафии и феодали, нарочват ги, ако се противопоставят...

И ми е тъжно това, което пишете за Златоград. Прекрасно място, невероятна природа! Чудни спомени имам от него, но си давам сметка, че не съм ходила там от 15 години.

Диана Попова

Когато туристите идват, те са за ден-два, не могат, а и не трябва да усещат нашите проблеми тук. Но за нас е много жалко да губим поредица от възможности, да губим такива ценности от историята и природата си – събарянето на римски бани, на римски мостчета, давали векове старинния облик на града, на стари сгради на културата…

И други подобни идиотизми - като покриването на една прекрасна река в центъра, за да направиш върху нея паркинг за коли и автобуси, да вкараш целия машинен трафик току в самия център, до градския си площад, където играят деца…

Това не може да се квалифицира по друг начин освен като престъпление – към паметта и историята на селището, към неговата природа и изключителни дадености, които изчезват пред очите на всички… За това става въпрос и затова ви пожелавам успех. София трябва да запази своите паркове и градини! И дори да настоява за нови…

Ефим Ушев