Мая ВЕНЕЛИНОВА

 

 

Представете си един паралелен свят. В него полицията не бие невинни хора, не бие и виновни, когато няма тези правомощия. Катаджии не взимат подкупи по най-безогледния начин. Митничари не си докарват хиляди левове под масата. Полицаи не стават онези, от които друго не става. Граничари не изтезават и не унижават бежанци.

 

МВР не се хвали, че е хванало някого с грам трева, 10 кутии контрабандни цигари или 5 шишета нелегална ракия. Пияни полицаи не блъскат хора по пътищата. Всеки познава кварталното си ченге и го поздравява. Да си полицай е гордост. Да служиш на родината и гражданите й - също. Полицейски шефове не вечерят с престъпници. Полицаите не са престъпници. Престъпниците не са полицаи. Има осъдени полицаи, в случай, че се докаже, че са престъпници. Управляващите, които и да са те, не ползват полицията за жив щит между себе си и хората. Властта не използва полицията си, за да постига собствените си цели. Не използва служителите на реда, за да разчиства сметки със собствените си врагове.

 

Сега си представете

друга паралелна реалност

 

Десети ден полицията не може да залови убиецът от Борисовата градина. В Гърмен, където вече не остана нищо за крадене, главният секретар на МВР отчете нулева престъпност. Във Варна джебчийската мафия работи за джобните на ченгетата. На Капитан Андреево не пускат без „почерпка”, ако ще да е 5 евро. А в края на деня, синдикатите заливат телевизиите с поредната стачка за социални привилегии.

Опитайте се да намерите допирните точки между тези две реалности.

Сигурно са прави полицаите, че „политиците ги правят смешни” вече 25 години, само че ранното пенсиониране е последният им проблем. Гражданинът иска полицаи за пример, а всеки ден се сблъсква с полицаи, които го отблъскват. Иска справедливост и ред, но не ги получава. Тогава кой излиза „смешният”?

 

(Бр. 17/2015 на „Златоградски вестник”)