+ „Този сборник е значително явление в духовната история на града, убеден съм, че такива ще бъдат и следващите два” – заявява в своята рецензия по-долу някогашният гимназиален учител в Златоград… 

 

Владимир ЯНЕВ

 

 

Четвъртвековното битие на „Златоградски вестник” е събитие!

Създанието на Ефим Ушев е резултат на осъзната и страстно отстоявана мисия. Значимо е неговото журналистическо дело, а систематичната настойчивост за вникване в истините за миналото привлича като дейни сътрудници множество професионални изследователи и родолюбиви краеведи.

Това се удостоверява от първата част на сборника „Златоградски страници”, представящ най-същественото от публикациите във вестника за историята на града и околията му.

 

В единството на книжното тяло са събрани авторитетните виждания на професорите Николай Овчаров, Страшимир Димитров, Пламен Павлов и на заслужили краеведи като Васил Манолов и Величко Пачилов. Участието на Костадин Димов, Огнян Иванов, Георги Марков, Елена Симеонова, Юлия Благоева – Шопова, Георги Брънгов, Тодор Николов обогатява представите за значещи детайли на историческото.

Множество са публикациите на Ефим Ушев и Георги Митринов, които са със специални заслуги за превръщането на открития от Васил Манолов „златоградски писмовник” в приносен научен паметник, издаден като „Златоградски сборник”.

Публикуваните в продължение на двадесет и пет години изследвания и материали са разпределени в три основни дяла. Те са свързани с ранните сведения за поселищния живот в родопския край, с факти от османското владичество и бунтовните движения до освобождението през 1912 г., а най-обемно е представено просветното дело в Златоград.

Хронологичната организация на сборника систематизира „разбъркано” появяващите се във вестника публикации и задава ритъма на историческото познание. Така един пространен разговор с проф. Овчаров представя археологическите находки като аргумент за античното минало на Златоград като „център на Родопите от всяка една гледна точка”; особено важно е документираното от австрийския учен Михаел Кил присъствие на Даръдере в османския регистър от 1516 г., а няколкото публикации за Дельо войвода по своему удостоверяват реалността на легендарното.

Много интересни са сведенията за църквата „Св. Богородица” от 1834 г., за дейността на ВМОРО и „даръдерската афера”, с участието и злочестината на свещеник Ангел Инджов, Александър Филипов и десетки други местни жители.

Специално място заема и подробния очерк за генерал Пьотр Александрович Черевин – освободителя на града на 31 януари 1878 г.

Особено важни текстове в книгата „Златоградски страници” са посветени на развитието на образованието и културата в региона. Тук вниманието към Стойо Шишков, който публикува в „Родопски старини” паметните „Материали из Даръдерско”, е съвсем естествено. Ето какво пише той: „Блазе на тая държава и на тоя народ, който може да се гордее с такива селища като Даръдере”. Тук ще се огранича само с това патетично възклицание, макар темата „Златоград и Стойо Шишков” да заслужава пространно внимание.

В още по-голяма степен същото важи за Яков Змейкович – голямата фигура на златоградското образование. Възпитаникът на Йоаким Груев придава нов образ на делото, наченало с килийното училище от 1830 г. Важни етапи в еволюцията към модерно образование са създаването на взаимокласното /1852/ и класното /1934/ училище, за да се достигне до създаването на местната гимназия през 1957 г.

Бегло фиксиращият преглед на разнообразните материали в „Златоградски страници” не дава представа за емоционалните ми изживявания при четенето на този сборник. Покрай познатите и непознатите сведения за различни сфери на миналото (тук ще отбележа и важността на създаденото от „фаворизирани” във вестника изследователи като Христо Караманджуков и Христо Гиневски), ясно видях Ефим-Ушевото възклицание – „няма движение напред без памет” – като движещ мотив за цялостната му дейност. Високо я ценя! А страстният предговор под заглавие „Знанието е родолюбие, или какво ни казва историята на Златоград оттук насетне”, е и своеобразно есе, и точна оценка за стореното от вестника през годините.

Но няма да се съглася, че липсата на монография за Златоград се компенсира „от цяла поредица исторически книги”, които досега са издадени за Златоград. Всеобхватна история на Златоград трябва да има и рано или късно ще има! А съвсем по възможностите на днешното е създаването на „Златоградска енциклопедия” – гаранция за това са интелигентните родолюбци от родопския край, сред които е и самият Ефим Ушев.

На днешните и бъдещите читатели на „Златоградски страници” предстоят паметни странствания в миналото и настоящето. Този сборник е значително явление в духовната история на града, убеден съм, че такива ще бъдат и следващите два. Дълг на златоградци е да подкрепят реално създаденото!

 

(Бр. 16/2015 на „Златоградски вестник”)