Проф. д-р Марин ДЕВЕДЖИЕВ

 

Писмото

До г-н Ефим Ушев,

гл. редактор на „Златоградски вестник”

 

Драги Ушев!

Както личи от приложената статия, която предлагам за публикуване, значително съм разтревожен от твърде ненав­ременната „ревност” и объркване относно златоградската теза за ГКПП. Дано този ход назад е временен.

Но ако става дума за напредък в реализиране на проекта, за който достатъчно ясно е определено какво да се прави, съобщи на общината, че според преценката им, съм им на разположение. Само че би трябвало да бъда предупреден по­ради лекциите, с които съм ангажиран.

С надеждата, че работите ще тръгнат на добре, оставам:

С поздрав: 

Проф. д-р М. Деведжиев

 

 

Времето за обсъждания мина

 

Проф. д-р М. Деведжиев

 

Няма друг крайграничен град в България, за който толкова ясно да е определен къде ще бъде ГКПП, както Златоград.

Както няколко пъти е писано в общинския „Златоградски вестник”, още през 1913 г. писателят Антон Страшимиров е доказал, че не е възможно през Маказа да се изгради презграничен, а сега магистрален път, финал на евромагистрала № 9. Именно за­ради това неговото название не беше споменато в комюни­кето на срещата Папандреу-Виденов, а се писа точно: „Кърджали-Комотини”. Налице са проектите и извършената работа по тях през периода 1941-1944 г., съгласно с посочената картосхема. До 1959 г. в градоустройствения план на Златоград, на мястото на текстилния комбинат, беше нанесена от същия проект га­ра Златоград, отклонение от Пресека (Читак). В най-нови­те проучвания през 1993 г. там срещу с. Пресека на разширената долина се предви­ди място за голяма предгранична триетажна гара с безмитна зона и по същото тра­се - отклонение към Златог­рад.

Същият предпроектен документ беше обсъден и при­ет от разширено заседание на представители от Минис­терския съвет, ресорни ми­нистри и техните заместни­ци, представители на облас­тите в Пловдив и Хасково, на­чело с техните управители и т. н.

При това положение реше­нието от декември м. г. за трите ГКПП - Кърджали-Комотини, при Рудозем и при Гоце Делчев, окончателно потвър­ди извършваните от по-рано проекти. А че за Златоград има зна­чение и ГКПП при Рудозем, то­ва, накратко казано, е едно „добре дошло”. Има си връзки­те, има и идеи как да се подоб­рят и т. н., но това не е ГКПП на Златоград. Такъв е единст­вено Кушла и той няма алтер­натива. Доколкото някои дея­тели започнаха отново да спрягат „Маказа”, за мене е ре­зултат на географска недос­татъчност, която нанесе през последните години много беди на държавата ни. Затова предложеното до­макинство на кметовете на Златоград и Неделино (ЗВ, бр. 2 от т. г.) не бива да бъде за ново обсъждане, а за активна настойчивост от думи да се премине към дела - проектиране, строителство и експлоатация. Времето на обсъжданията отдавна мина.

Накрая следва да се подчер­тае, че ГКПП между България и Гърция не са на тезата „Из­лаз на Бяло море”, а между­държавни връзки на нивото на държавите от Европейския съюз, които спрямо нашите всичко 25 прехода, имат 70-90, а Австрия 103, въпреки че са много по-малки по територия. (Бр. 5/1996 г.)

 

(Бр. 15/2015 на „Златоградски вестник”)