+ Пред „Деня на голямото плюскане” в Златоград, обществото се тресе от здравни проблеми от особен характер…

 

Ефим УШЕВ

 

 

През последните два-три месеца в Златоград най-трудната работа е да се добереш до лекар. Толкова са затрупани с пациенти, че ден-два чакане не ти мърдат.

Когато обаче успееш и бъдеш прегледан, идва още по-трудното – всичко е претъпкано, няма места в отделенията в болницата, не можеш да бъдеш настанен и оставаш на самолечение вкъщи.

 

По мнението на нашите лекари, това положение е незапомнено в близките двайсетина години, а хората открито заговориха, че градът е в епидемиологична обстановка – просто вече не можеш да срещнеш човек, който да не се е проснал безпомощен за седмица или повече, не можеш да седнеш при хора, където основна тема да не е вайкане какво става в този град. Питат се и спорят за ситуацията и в мрежите, където основна тема е загрижеността за водата, която се пие, за храната, която се консумира от обществените кухни за готова храна.

На този фон на тревогата, но и на страданието, защото какво друго, ако не страдание, е болестта, т. нар. „компетентни органи” са в отчайващо неведение и спокойствие. Отново не само никаква информация от общинските служби, но и нещо повече – кметът забранил на служителите си да коментират проблема, забранил дори да участват във форумите, където се водят дебати по него. На един от чиновниците дори било наредено веднага да изтрие постовете си от диалозите.

Чак на 16 април в кметския сайт се появи информация за среща, от която се разбра, че сме имали „епизоотична комисия, отговорна за опазване на общественото здраве”.

Като причина за положението от срещата се сочат „многобройни вируси и патогенни бактерии” и се заключава, че „няма епидемичен взрив в община Златоград”.

На същия 16 април от редакцията на вестника се свързахме с д-р Герджиков от здравната инспекция в Смолян, който заяви, че проби за състоянието на водите в Златоград са взети предния ден, 15 април, след сигнал на граждани от Златоград, но резултати ще има „утре”, т. е. 17 април. При следващия ни разговор д-р Герджиков каза категорично, че за положението в Златоград, водата, както от градския водопровод, така и от основните изворчета, няма никакъв принос, всичко в нея е в рамките на нормалното – и като химичен състав, и като микробиологични резултати.      Свързахме се и с д-р Бозуков – шефът на регионалната инспекция по безопасността храните в Смолян, който също заяви, че от данните, с които разполагат, няма сведения за огнище на зараза в Златоград. Каза обаче, че „още утре”, т. е. 17 април, ще бъдат проверени всички кухни за масово обществено хранене в града и ще ни информира, ако има проблеми там…  

Затова пък на другия полюс, от кметският сайт, в стила на най-ретроградните, недемократични заявки, се задоволиха да попържат хората, които обсъждат един ясен и явен проблем, заклеймиха „неправилните коментари”, „словесните спекулации”, които „изострят ситуацията и създават напрежение”, а също „…създават масова паника сред местните жители и гости на града”. Естествено е в навечерието на „Денят на плюскането” на 2 май, когато се очаква да бъдат изколени и опечени на открито 150 животни, кметът и неговата любима русофилка да използват, по-точно да избълват арсенала от комунистическите си заклинания към свободното дебатиращо общество. Вместо да видят проблема в очите, част от който ще им подскажем – преди 22-23 години, по решение на здравните власти в Смолян, в Златоград беше съкратено, по-точно закрито и пренасочено в Смолян, т. нар. инфекциозно отделение, което имаше своя апарат и дори лаборатория за справяне с подобни ситуации. И сега вместо да се кара на хората, че обсъждат, днешната управа трябва да направи всичко възможно да върне в града безотговорно закритото някога от смолянци отделение. (Впрочем, това не е ли работа и на т. нар. управител на болницата, вместо да развива депесарска политика на работното си място?) Точно това отделение можеше да реши днешния проблем, от който никое общество не е застраховано, за броени дни. Вместо към едно подобно решение да се насочи, кметът и русофилката предпочитат да попържат и заклинават „враговете” на града! Защото, естествено, така е много по-лесно…

Но в тези заклинания не можем да не видим девизът, по който се движат напоследък кметът и обкръжението му. А именно, как да ни обясни, че „Дреме ми” и „Не ми дреме”, е с едно и също съдържание...

 

(Бр. 13/2015 на „Златоградски вестник”)