Стотици арменски интелектуалци – поети, музиканти, депутати и духовници – бяха арестувани на 24 април 1915 г. в Константинопол, сегашния Истанбул, насилствено депортирани във вътрешността на Турция и голяма част от тях убити.

Този погром сложи началото на престъпление срещу човечеството - геноцидът срещу арменския народ по време на Първата световна война беше първото систематично планувано и извършено масово унищожение в съвременната епоха. Повече от един милион арменци в Османската империя станаха негови жертви пред очите на световната общественост. Събитията са документирани и категорично доказани в германски, австроунгарски, американски, италиански, скандинавски, арменски и османски източници, както и чрез поредица научни исторически изследвания.

Още през август 1915 г. „Ню Йорк Таймс” пише за непозната дотогава в историята на човечеството методично запланувана програма за масово прочистване и унищожаване на един народ. Обвързаното с Османската империя тогавашно германско правителство стига до същия извод, без да предприеме нищо за предотвратяване на геноцида.

Турската политика и до днес отрича османския геноцид срещу арменците, въпреки явните и вече от сто години познати факти. Индийската писателка Арундати Рой публично тематизира това скандално състояние по време на Международния литературен фестивал в Берлин през 2009.

Безброй арменски гласове бяха заглушени през 1915-та и последвалите години.

Други станаха по-силни в своите думи срещу забравата, сред тях и все повече гласове от демократичното турско гражданско общество.

В памет на жертвите и във връзка с искането за международно признаване на геноцида срещу арменския народ, на 25 април 2015 г. в редица световни столици се проведе световно четене с литературни творби на арменски автори.

 

(Бр. 13/2015 на „Златоградски вестник”)