Ефим УШЕВ
След като в предишни няколко броя дадохме становищата на директора на Националния център за регионално развитие г-н Атанас Атанасов и на проф-д-р Марин Деведжиев по проекта за линията от Русе през Златоград към Егея, сега предлагаме специализираната гледна точка на инж. Георги Ламбрев от Главно управление на пътищата, който също е един от авторите на проекта, с който четири общини от региона свързват надеждите си за оцеляване в бъдещето.
…
- От направените предпроектни проучвания в съкратен обем, се установи, че по южната граница между прохода Елидже и Маказа, най-удобното място за изграждане на пътната връзка между Република България и Република Гърция, е долината в близост със с. Кушла, средната кота на която се пресича във вододела и е 570 м. Докато при Маказа е 690 м, а на Елидже при Рудозем -1010 м.
Освен най-ниска теренна кота, долината на р. Корудере в Кушла е с твърде широки и овални форми, които дават възможност за прокарване на магистрален габарит на пътя - т. е. две активни ленти за движение с разделителна ивица поне 4 м и банкети, както и съвместяването с двойна жп линия.
Надлъжните наклони на варианта, които е необходимо да се изградят допълнително, започват от границата, до километър-два има участък с максимален надлъжен наклон от порядъка на 4,5 на сто, а останалите 6 км са със среден надлъжен наклон около 2 на сто. Тези дадености дават възможност да се развие едно трасе за скорост от порядъка на 80-100 км/ч, а при необходимост и повече, без да се правят значителни капитални вложения. По-големи разходи ще има от местата, където се налага път и жп линия да се пресичат. За момента са набелязани три такива точки, а в по-късен период, при пo-подробни проучвания, те могат де се сведат до две.
От пресичането на новото трасе, което е в бли зост с р. Пресека при вливането й в р. Върбица, трасето ще продължи по третокласния път в направление към Фотиново, което също, общо взето, има добри ситуационни и нивелентни елементи, на някои места ще се наложи поетапно да се реконструират кривите, като се осигури скорост от порядъка на 60 км/ч. Надлъжните наклони съответстват на тези изисквания, долината на Върбица позволява, в съседство с подпорната стена и навлизане в скатовете, да се постигнат по-добри елементи за увеличаване на скоростта.
До изграждане на новия вариант - от новия мост на р. Върбица, на разклона за Момчилград, респективно за Джебел до Подкова, където има проект за ново трасе с елементи за 100 км/ч, би могъл да се използва пътят от разклона за Момчилград, през Джебел-Рогошче-Фотиново, който е проектиран и изграден за скорост 40 км/ч, но с подобряване на някои от елементите и обхождане на населените места, би могло също да се гарантира, без големи разходи, поетапно, скорост 60 км/ч.
За свързване с останалите пътища от държавната пътна мрежа може да се използва съвсем удачно трасето от разклона за Джебел за Момчилград, през Кърджали, Хасково, до пресичането при кариера крепост между Хасково и Димитровград с трансевропейската магистрала Калотино-Капитан Андреево, по-точно - магистралата Марица, чието изграждане преди завършване на този участък, предстои.
Общо взето, транзитът в посока юг-север се насочва към моста по р. Дунав при Русе и оттам продължава през Румъния в направление за Украйна, Унгария, Чехия, Полша, свързвайки се с европейската пътна мрежа.
Посредством трансевропейската магистрала се свързваме с път, водещ до Близкия изток и Средна Европа. По този начин връзката ще се интегрира с европейската пътна мрежа и на практика това ще бъде най-пряката връзка между северния клон на трансевропейската магистрала и южния клон, преминаващ през Гърция. Пътят ще даде много преки връзки до всички гръцки пристанища по Беломорието и респективно с пристанища по Малоазиатския бряг.
В заключение ще повторя, че ще са необходими не особено големи средства, от порядъка на 500 млн. лв. Би могло от българска страна да се отвори един проход за Гърция, твърде рационален, като се има предвид и частта през Гърция, където се минава през реката и се използва съществуващият път на трошена каменна настилка, като се устрои едно трасе от 33 км, което ще даде връзка с пътната мрежа на Гърция.
С решаването на този комуникационен въпрос, той се отнася както за пътната връзка, така и за успоредната жп линия, ще се получи възможност в бъдеще за устройване на трасе 402 км, на връзка север-юг през България с европейската пътна мрежа, с цел обслужване на транзита.
Съкратените предпроектни проучвания дават основание за следваща фаза на проучванията, избор на вариант и преминаване към изготвяне на технически проект, от който може да се определи точното местоположение на връзката, нейната строителна стойност и, разбира се, нейната ефективност, тъй като построяването на такава връзка не е самоцел, а трябва да бъде икономически доказано.
Сега е направена първата стъпка, която дава основания за продължаване на по-нататъшна работа. И то твърде оптимистични основания…
Вместо послеслов:
„Споровете са излишни”
„Местата за отваряне на нови гранични пунктове около южната ни граница разделяме на такива с национално значение и такива с регионално значение.
С национално значение на практика са двата, които действат сега - Кулата, в единия край, и Свиленград-Александруполис в другия. Вътре между тях остават три - Гоце Делчев, Рудозем и Златоград.
На базата на комплексния анализ и възможностите за реализиране на международен транспортен коридор, през Златоград се очертава като центъра, т. е. трети национален приоритет. Другите два, като имаме предвид района на влияние и въздействие, са на регионално равнище.
Заключението е: възможни са и други, локални преходи на границата и трябва да се съдейства и за тяхното откриване. Но това е грижа на местните власти.
В национален план приоритетът е теренът около Златоградската община - и по отношение на жп линията от Русе, и по отношение на двулентовото пътно платно, успоредно на железопътното трасе.”
Атанас Атанасов,
директор на Националния център
за регионално развитие
и жилищна политика (Бр. 10/1994 г. )
(Бр. 12/2015 на „Златоградски вестник”)