Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

Предупреждението за т. нар. „код червен” за област Смолян не се оказа нито шега, нито празни приказки. Натрупаният тежък сняг успя въпреки него да ни изненада и да ни върне „години назад”, оставяйки ни без ток, без вода, без интернет, без мобилни връзки, та дори и без стационарни телефонни връзки. Което е по-големия шок, тъй като кабелизацията на „Виваком” все пак е в подземни канали, добре защитени и няма как да се скъсат.

 

Скъсването на далекопроводи обаче бе причината да бъде оставен Златоград и селата му, за първи път от трийсетина и повече години насам, цели две денонощия без ток.

Тази ситуация се оказа първо изпитание за нашия областен управител, но като че ли „изпитът” не беше взет от раз и следва поправителен…

Според зам.-областния управител Адриан Петров, в огледа за повредите се е включил и хеликоптер, а пречупени и изпопадали дървета са били хиляди. Не са били малко и падналите електростълбове.

Без вода обаче градът продължи цели три дни и никой по никакъв начин в общината не даваше информация на населението защо това е така, каква е причината – авария или нещо друго, какви усилия се полагат и докога ще продължи безводието.

Във Вик пълна неподготвеност – няма нафта за колите им, няма нафта за помпите, нямало, разбира се, и ток в района на Кантона, където са помпите и кладенците - такива общо взето бяха обясненията.

Да се пита човек какво ще правим с тези служби и началниците им при едно, например, военно, заплашващо сигурността и живота на гражданството, положение! Дай Боже това да не става, разбира се, но ако се случи? Каква е готовността ни, след като през мирно време не можем да се справим с елементарни неща, когато първия по-сериозен сняг ни смазва на бърза ръка?

Спомня ли си някой пътят от и за Печинско някога да е бил затворен, независимо от падналите снегове? Не, никой не помни такова нещо. Но и за пътните връзки нямаше никакви предупреждения за непроходими пътища, а Печинско си остана затворено за първи път от много години за цели пет дни и нощи. Както се шегуваха хората – непроходимо като Шипка по време на битката през 1878-а… Така много хора останаха блокирани в града, без да могат да се обадят на деца и близки навън, без да могат да отидат на работа от понеделник нататък и без, разбира се, възможност да съобщят в службите си защо това е така! Няма ток, няма телефони, няма вода и пътища!

Да не пропуснем старата картинка, по-точно – старата трагедия.

Въпреки предупрежденията от софийските метеорологични центрове, както вече казахме, не само тротоарите останаха дълго непочистени, а улиците отново са превърнати в непроходими реки, при това по една-единствена причина – запушени отдавна шахти, които никакви предупреждения „отгоре” не могат да отпушат.

По една друга причина - просто нашите общинари и любим кмет и кметици пеша не ходят, те си имат джипове и грам не им накапва и не им пука, че хората, които ги избират, се движат пеша, и сега трябваше да бродят до колени в ледени води, за да преминават.

Същото безхаберие може да се изтъкне и за градските градински дървета – много от тях биха оцелели, ако двама души бяха изпратени да обиколят и ги поразтърсят от тежкия сняг, като ги поизправят. С мой приятел се понапънахме за няколко от дръвчетата и се уверихме, че това ги спасява…

Но както и друг път сме казвали – това е последния проблем, с който загрижената за световните проблеми наша управа би се занимала. Нещо повече – знаем от „най-сигурно място”, че това за нея въобще не е проблем! Изобщо, това преминаване по улици, опазване на дръвчета, вода и пр., са едни такива дреболии за нашия човек, че чак усещаме как чете тези „закачки” и ни си смее за проблемите, с които се занимаваме…

Но както се казва в такива случаи – толкова по-зле за всички нас! Толкова по-зле, разбира се, и за града ни! 

 

(Бр. 10/2015 на „Златоградски вестник”)