Ефим УШЕВ

 

 

На миналото заседание на ОбС съветник попита кмета на общината колко ще стру­ва поставянето на паметни­ка на партизанката Й. Чанкова в центъра на града. Отгово­рът беше, че общината няма да даде нито лев за това ме­роприятие, тъй като парите ще дадат нейни сродници и антифашистки съюзи. Само преди няколко дни обаче г-н Деспотов каза в разговор при заместник-кмета, че няма да отидат повече от 10 000 лв. за тази цел.

 

Той нарече „кле­ветнически” вестника, който назовавал огромни суми за поставянето на паметника. Всъщност не вестникът е го­ворил за тези суми, а само отрази становище на граж­данско сдружение по този проблем.

Николай Деспотов използ­ва този счетоводен въпрос на съветника, за да развие любимата си тема за „бъл­гарските фашисти”, с единс­твения „аргумент” за съществуването на фашизма в България думите на колега­та си от Хрисуполис, твър­дял че баща му е убит от тях.

Г-н Деспотов хулеше „българските фашисти” и при откриването на парти­занския паметник на 9 май и каза още, че повече не тряб­вало да има фашизъм, сталинизъм, ислямизъм. Но в та­зи поредица не нареди наци­оналсоциализма, болшевиз­ма, комунизма... И така не само оневини палачите на хиляди невинни жертви след преврата на 9. IX. 1944, но от­ново постави под съмнение прокламираната от него са­мия теза, че е партийно не­зависим кмет.

Отново по спорната тема за „българския фашизъм” предлагам на уважавания от мен г-н Деспотов да се запоз­нае с основните характерис­тики на фашизма, по които науката се е произнесла от­давна: еднопартийна систе­ма, срастването на партия­та с държавата, незачитане на собствените закони, лип­са на свободен печат и сво­бода на словото, забрана на гражданските събрания и сдружения, безнаказани и беззаконни убийства на опонен­ти, политическа нетърпи­мост...

Докато читателите помис­лят след коя „историческа да­та” живяхме при горните реалности, ще си позволя крат­ка характеристика на общес­твения живот в България преди тази дата и то според Енциклопедия „България”, шестият том от която из­лезе през 1988…

Според нея „фашисткият режим е тоталитарен, с мо­нополно управляваща партия, преследваща всяка легална и нелегална опозиция”.

Може ли при фашистки режим да има свободно избрана и свободно действаща парламентарна опозиция? За нормалния човек отговорът е „НЕ!”.

А ето как в т. 5 на споменатата Енцик­лопедия е представен българ­ският парламент до 9. IX. 1944.

Отбелязана е числеността на комунистическите парла­ментарни групи от 1894 до 1944. Такава е имало в почти всички народни събрания, а от 1913 до 1944 - непрекъснато. Дори и през безпартийния ре­жим след 1934. Независимо от имената, които често е сменяла, компартията в България е имала 216 парламентарни мандата до 9-и септември. Няма фашизъм и наци­оналсоциализъм с парламен­тарна опозиция - тук изсле­дователите са категорични. Следователно тезата за „българския фашизъм” до 9. IX. 1944 не издържа на фак­тите.

Това се доказва и от друг абсолютен факт в същата Енциклопедия.

В нея са отбе­лязани и изброени легалните противоправителствени из­дания от 1923 до 1944. А те са над 35 - все списания и вес­тници на компартията и сродни на нея организации...

Ако някой мисли, че фашист­ки режим ще търпи това оби­лие на опозиционна преса, той е просто невежа към идеоло­гията на тоталитаризма, ко­ято по същността си не мо­же да търпи друго мислене из­вън своето...

След всичките тези дока­зателства, ще завърша с още едно.

Когато Никита Хрушчов, неприел предложението на българските комунисти през 1963 г. България да ста­не 16-та съветска република, е във Франция, интелекту­алецът Жан Пол Сартър му казва: „Г-н Хрушчов, под бу­лото на болшевизма вие имате един умело прикрит фашизъм!”

За това мнение книгите му в СССР са забранени, а вече издадените са инкриминирани и изгорени. До него книги са горели Хитлер и Сталин...

Т. е. - фашизмът дойде у нас със съветската окупация на страната след 9. IX. 1944 г., но под другото си име - комуни­зъм! (Бр. 11/1996 г.)

 

(Бр. 9/2015 на „Златоградски вестник”)