+ Българските войници засаждат чесън пред румънския парламент, така както са се заклели някога, при вероломното нахлуване на румънска войска в земите ни през 1913…

 

Иван СТЕФАНОВ

 

На всяка тържествена заря отбелязваме имената на ген. Стефан Тошев - командир на Трета армия, и на ген. Иван Колев - командир на славната българска конница, спечелили невъзможни победи и покрили се със слава в битки, които се изучават в световната военна история. Но винаги пропускаме да споменем над кого са тези славни победи.

  Кой е нападнал България, защитена блестящо от българските воини, благодарение на които България подписва като победител Брест-Литовския мирен договор?

Русия влиза във войната на 1 август 1914 г., България - на 5 октомври 1915 г., а на 27 август 1916 г. - Румъния. Военните действия между България и Русия започват още с обстрелването на българския бряг в района на Варна от руската флота през 1915 г.

След това Русия изпраща военни части в Добруджа - 61-а пехотна дивизия, 115-а пехотна дивизия, кавалерийска част (т. нар. черни казаци - непобедими дотогава), 47-и артелерийски корпус и др.

По-късно и 4-а и 6-а руски армии застават срещу българите. Руска морска ескадра начело с монитора „Память Меркурия” обстрелва Балчик. Батареята на капитан Георги Радков успешно отблъсква противника. В Добруджа руснаците и румънците струпват големи сили и имат числено превъзходство. Ген. Стефан Тошев, начело на Трета армия, разполага Първа пехотна дивизия, 4-та пехотна дивизия, 6-а пехотна дивизия, Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 12-а пехотна дивизия, турския 6-и корпус от 1-ва турска армия и германски отряд от германската Дунавска армия. Към Трета армия е и Конната дивизия, начело със станалия легендарен генерал Иван Колев.

На 6 септември 1916 г., след атака, продължила само 24 часа, е превзет Тутракан, като атаката на „непревземаемата” крепост се ръководи от генерал Пантелей Киселов.

На 11 септември е превзета Силистра. На 19-21 октомври се провежда атаката при Кубадин. 7-ми Преславски полк влиза в Черна вода. Руската армия, независимо че получава в подкрепление 9-а и 10.а сибирски дивизии, е разбита, а флотата им е принудена да напусне Констанца. Отрядът на ген. Кантарджиев и този на ген. Тошев преследват противника и достигат до делтата на Дунав.

На 23 ноември 1916 г. при Свищов 1-ва пехотна дивизия и 16-а пехотна Добруджанска дивизия, една дивизия от резерва, подпомогнати от 26-и турски корпус, преминават Дунава. В десанта участват 33 пехотни дружини, 6 ескадрона и 32 батареи. За прикритие се извършват демонстрационни действия при Гиген, Оряхово и Сомовит.

От север към Букурещ настъпват и две германски дивизии. След десанта при Свищов-Зимнич на 6 декември 1916 г., българските и германските войски заедно влизат в Букурещ. При десанта на Дунава шопите от желязната Първа дивизия са поразени от вида на голямата река, която срива техния мироглед, че „От Искъро по-дълбоко нема...” и отказват да преминат пред нея. За неподчинение четирима войници са съдени от военен съд и са разстреляни. Затова пък, веднъж преминали голямата река, нищо не може да спре устрема им. След като влизат в Букурещ, българските войници предприемат едно странно действие - засаждат чесън пред румънския парламент, така както са се заклели при вероломното нападение на румънските войски в Междусъюзническата война през 1913 г. Българската конница завършва своя славен път през историята - там, откъдето е започнала своя боен път на юг от Дунава - в Онгъла, в района на Мачин и Николицел. За последен път Европа чува тропотът на конете на „страшните по целия свят българи” и се оглася от „ужасната песен на конски копита” на конницата на потомците на кан Аспарух, Крум Страшний и Симеон Велики.

В следващите войни, конницата отпада от военните действия, заместена от механизираните и бронирани части. Продължава преследването на отстъпващия противник до р. Серет, където през януари 1917 г. по заповед настъплението е спряно. Румънските загуби са ужасяващи – 150 000 убити, 80 000 пленени, 150 000 дезертирали. Руската армия е победена навсякъде и отхвърлена на територията на Молдова. Първа дивизия и 12-а пехотна дивизия достигат до река Прут в Молдова. Успехите на българската конница вдъхновява Вазов да напише стихотворението, посветено на ген. Колев.

Благодарение на тези невероятни победи, на 3 март 1918 г. България подписва като победителка Брест-Литовския мирен договор с победената Съветска Русия. Преговорите започват още в края на 1917 г. Като български представител на конференцията по примирието участва полк. П. Ганчев. То се подписва на 15 декември и се пристъпва към преговорите по мирния договор.

Победителите са Германия, Австро-Унгария, България и Турция.

В преговорите от България участва министър Христо Попов, подпомаган от дипломата Андрей Тошев.

Този договор е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България. Благодарение на това развитие, Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна и Финландия излизат от Руската империя и възстановяват своята държавност. Турция получава територии в района на Батуми и Източен Анадол.

Русия води преговорите в Брест-Литовск едностранно, без съгласието на своите съюзници от Съглашението. На 7 март 1918 г. се подписва и едностранен договор с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 г. предават почти цяла Северна Добруджа на България.

 

(Бр. 9/2015 на „Златоградски вестник”)