Ефим УШЕВ
Още в първия работен ден на новата година – 3 януари, кметът на общината очерта основния проблем на бъдещата си дейност – „Златоградски вестник” и неговия главен редактор, привикан да чуе, че вече минавал всякакви граници и доказателство за това е последният брой, който отново бил тенденциозен спрямо кмета.
Факт 1: Как може на 1 страница да има заглавие „Капитанова поздравява златоградчани”, след като ги подздравявал кметът? …
Ако кметът бе разгърнал вестниците от същия 3 януари, щеше да види, че: „В новогодишно приветствие Желев поздравява народа”. Едва ли някой си е помислил, че гражданинът или философът са поздравили народа, а не президентът. Същото се отнася и за кмета на общината.
Факт 2: Как може да има редакционен послепис след нейния отговор на г-н Хито Топчиев, който взема отношение към проблема на г-н Л. Семерджиев…
А защо не, след като г-жа кметът говори не по проблема, а по отгласа на този проблем от един читател!
Обяснението й: имало закон, който давал право на партийните секретари да вземат земя от общините, без да плащат, и сега не може да им о търси сметка...
А кой е този закон? И защо точно това не се обясни на нашия читател, а му се отговаря за нещо, за което той не пита?
Факт 3: Главният редактор изпълнявал политическа поръчка, но много бил подранил - сега още няма избори...
А чия е тази политическа поръчка? Оказва се, според г-жа кмета, на господата Л. Петров и Ф. Домбов. И двамата членове на КС на СДС, които не само не могат, но и нямат право да дават поръчки. А и да дaвaт - кой ще ги чуе? С това твърдение синият кмет на Златоград се разграничава от своите партньори по коалиция. Нищо повече.
Факт 4: Нямаш право да си отваряш много устата г-не Ушев, защото си бил член на БСП! И знаем как си влязъл в университета, и знаем как си излязъл от там...
Горките членове на БСП, всичките вкарани да учат - от майката Партия! Час по-скоро си зашивайте устата, че знаете ли... Интересно обаче дали уважаемата госпожа ще потвърди тези си твърдения в съда и още повече - да ги докаже?...
Факт 5: Работата на администрацията във вестника я няма, не е отразено еди-кое си и еди-кое си...
Нищо обаче, дошло от администрацията досега, не е върнато. Напротив - искали сме да дават за публикуване каквото сметнат за нужно и колкото сметнат за нужно. Всички събития в общината се отразяват!
Проблемът: Търси се придворния журналист, за да прави това по начин, угоден на кмета. Приятно търсене…
Факт 6, 7, 8, 9…
Тази ненормална ситуация в отношенията между кмет и редакция, не може да бъде създадена от редакцията. Тя е рожба на болезнено себелюбие и мнителност, която не може да приеме принципите на плуралистичното гражданско общество и свободния печат.
„Златоградски вестник” имаше и по време на Временната управа. Тогава Гинка Капитанова беше зам.-плредседател и отношенията ни бяха дружески и културни. Такива бяха и по време на изборите през 1991 г. Леки проблеми имахме с председателя г-н Брънгов, но не в такива драстични форми, както сега с кмета Капитанова. Такива обаче баха „формите” при последния кмет на комунистическия Общински народен съвет…
Изводът: властта развращава, създава илюзии за непогрешимост и идват моменти, когато й е много необходимо да се търси виновник. В случая това е един вестникар с голям минус – постоянна позиция в интерес на обществото и на своите читатели, и не обича да му се репчат некомпетентно…
Затова – дръжте вестникаря! И я бегу, бегу, бегу, бегу... Не могу больше.
И когато, уважаеми абонати, следващите „атаки” към вестника отидат към „демократичното” му закриване, стани и кажи: сбогом гласност, творчество, история… Да живее гласът на кмета! (Бр. 2/1994 г., ЗВ)
(Бр. 8/2015 на „Златоградски вестник”)