Ефим УШЕВ
На последното заседание на ОбС имаше внесена докладна за бъдещето на „Златоградски вестник”. При гласуването дали да се разглежда, или не, съветниците решиха второто. Оттук нататък материалите трябва да се внесат в комисията по културата, която на практика не съществува и се води само на „книга”.
Но, както се разбра из кулоарите през почивките, една известна госпожа е разнасяла поредната си находка-компромат, с която да убеди в нещо общинските съветници.
А самата „находка” е всъщност информация за това, че „Златоградски вестник” е създаден с решение на ОбК на БКП от 1989 г., с което се нарежда на ОбНС да осигури издръжката на прохождащото общинско издание и препоръчва назначаването на еди-кой си главен редактор...
Явно съветниците бяха „клъвнали” на въдицата, защото загрижено ми съобщаваха: „Пак ти готвят нещо…”
В този случай навярно се разчита на къса памет у хората. Които едва ли са забравили за принципите на тоталитарната държава - кой решаваше и кой нареждаше от горе до долу по веригата. И като така е било и с нашия вестник - сега какво, да го задраскаме ли от журналистическата карта на страната? Нали ако се възприеме такъв подход, ще трябва да спрат 60-70 на сто от печатните издания в България?
Да, нашият вестник е създаден с решение на единствената тогава партия, но по простата причина, че не е имало кой друг да направи това, нито пък някой друг е имал такова право…
Сега по-важно е, че след четиригодишно съществуване вестникът трябва да продължи излизането си. А затова трябва да му се помогне, а не да му се търси „цаката”, с нескритото желание да бъде превърнат в послушно кученце пред дверите на чиновниците и властта.
„Златоградски вестник” има смисъл само като независимо издание, открито за всички.
Вместо да недоволстваме от една или друга публикация, нека потърсим страниците му, за да изложим позиция или да защитим идеята си. Този обществен диалог ни е необходим, за да проверяваме себе си и да намираме истината. (Бр. 4/1994 г., ЗВ)
(Бр. 7/2015 на „Златоградски вестник”)