* Ако кюрдите не бяха обрали столовата в рудника, щяхме да умрем от глад - казва инж. Атанас Ехленов, завърнал се в Златоград след плен при партизани
Евтим ЦВЕТКОВ
На 15 октомври т. г. всички ежедневници информираха с големи заглавия на първите си страници за отвлечените двама българи от кюрдски терористи. Новината вече обикаляше Златоград още от предния ден, съобщавана от националното радио на всеки кръгъл час, и тревогата растеше - и двамата похитени са инженери от нашия клон на ,Горубсо”, в момента на работа в турски рудник.
Атанас Ехленов и Петьо Бакалов бяха вече в устата на съгражданите си, които предприемаха действия за тяхна защита и за повече информация. Сред приятелите им настроението падаше, след като стана известно убийството на техния колега, български турчин, изселил се от Разградско…
Премиерът Иван Костов помоли турския си колега Йълмаз за съдействие, официално запитване направи генералното ни консулство в Истанбул, дори Велко Вълканов обеща да задвижи връзките си в софийските щабове на кюрдите, с което потвърди връзките си с тази терористична организация.
20-те въоръжени партизани нападнали столовата на частния рудник, подпалили няколко камиона и коли, обрали хранителните продукти в столовата и отвели тримата инженери. Трупът на изселника бил намерен на 4 км от рудника, а нашите двама отвели със себе си. В последния си разговор по телефона със съпругата си Калина, преди да го отведат, Наско е разказал за развилнелите се банди, стреляли около рудника безразборно и без повод. А МВнР редовно информираше за хода на издирването, когато все още никой не поемаше отговорност за похищението.
Едва на 16-и пo paдиoтo и БНТ и на 17-и по вестниците стана известно освобождаването на двамата инженери, оставени на 60 км от мястото на отвличането.
Сега Наско си е в Златоград и гледа пo-спокойно на случилото се. За разлика от близките му, които не искат и да чуят за ново пътуване там.
„Ако знаехме как щеше да свърши всичко, може би по-лесно щяхме да преживеем ужаса. Но казва ли ти някой?” -споделя инж. Ехленов.
Три денонощия е бил заложник при кюрдите, храни се заедно с тях - чай, сирене, маслини... С всичко онова, което било задигнато от стола на мината. Те са там, когато въоръжените с калашници нахлули и поискали да се покажат инженерите.
„Помъкнаха ни, но обясниха, че нищо лошо няма да ни се случи, защото имали добро отношение към българите. Не бяхме вързани, но се скапахме от ходене пеш. Движехме се по тъмно, бързо, около 100 км изминахме за две нощи” - казва Наско и иска да благодари за помощта на правителствените органи и съгражданите си миньори.
Според него, ако кюрдите знаели, че третият инженер е изселник от България, нямало да го убият, нямало е никаква причина.
Като го освободили, стигнали до с. Татаркьой и отишли в полицията. Дали показания тук и в прокуратурата, а и по-късно във фирмата. Турските власти се държали много добре с тях. Затова пък кюрдите са страшни хора - определя ги Наско. - Няма да се спрат пред нищо, за да са във фокуса на световното обществено мнение. Но може би ще се върна там да работя. Трябва да издържам семейството си, а там плащат добре. Първо ще отида в София обаче, за да видя сина си, който е студент... (Бр. 20/1997 г.)
(Бр. 7/2015 на „Златоградски вестник”)