Новини

#отархива Тpи денонощия в планините на Северна Турция преживяха нашенци

Tuesday, 30 June 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

* Ако кюрдите не бяха обрали столовата в рудника, щяхме да умрем от глад - казва инж. Атанас Ехленов, завърнал се в Златоград след плен при партизани

 

Евтим ЦВЕТКОВ

 

 

На 15 октомври т. г. всич­ки ежедневници информираха с големи заглавия на първите си страници за отвлечените двама българи от кюрдски те­рористи. Новината вече оби­каляше Златоград още от предния ден, съобщавана от националното радио на всеки кръгъл час, и тревогата рас­теше - и двамата похитени са инженери от нашия клон на ,Горубсо”, в момента на рабо­та в турски рудник.

 

Атанас Ехленов и Петьо Бакалов бя­ха вече в устата на съграж­даните си, които предприема­ха действия за тяхна защи­та и за повече информация. Сред приятелите им наст­роението падаше, след като стана известно убийството на техния колега, български турчин, изселил се от Разг­радско…

Премиерът Иван Костов по­моли турския си колега Йълмаз за съдействие, официал­но запитване направи генерал­ното ни консулство в Истан­бул, дори Велко Вълканов обе­ща да задвижи връзките си в софийските щабове на кюрди­те, с което потвърди връзки­те си с тази терористична организация.

20-те въоръжени партиза­ни нападнали столовата на частния рудник, подпалили няколко камиона и коли, об­рали хранителните продукти в столовата и отвели три­мата инженери. Трупът на изселника бил намерен на 4 км от рудника, а нашите два­ма отвели със себе си. В пос­ледния си разговор по теле­фона със съпругата си Кали­на, преди да го отведат, Нас­ко е разказал за развилнелите се банди, стреляли около рудника безразборно и без по­вод. А МВнР редовно инфор­мираше за хода на издирва­нето, когато все още никой не поемаше отговорност за похищението.

Едва на 16-и пo paдиoтo и БНТ и на 17-и по вестниците стана известно освобождаването на двамата инженери, оставени на 60 км от място­то на отвличането.

Сега Наско си е в Златог­рад и гледа пo-спокойно на слу­чилото се. За разлика от близките му, които не искат и да чуят за ново пътуване там.

„Ако знаехме как щеше да свърши всичко, може би по-лес­но щяхме да преживеем ужаса. Но казва ли ти някой?” -споделя инж. Ехленов.

Три де­нонощия е бил заложник при кюрдите, храни се заедно с тях - чай, сирене, маслини... С всичко онова, което било за­дигнато от стола на мината. Те са там, когато въоръжени­те с калашници нахлули и по­искали да се покажат инже­нерите.

„Помъкнаха ни, но обясниха, че нищо лошо няма да ни се случи, защото имали добро отношение към българи­те. Не бяхме вързани, но се скапахме от ходене пеш. Дви­жехме се по тъмно, бързо, око­ло 100 км изминахме за две но­щи” - казва Наско и иска да благодари за помощта на прави­телствените органи и съг­ражданите си миньори.

Според него, ако кюрдите знаели, че третият инженер е изселник от България, нямало да го уби­ят, нямало е никаква причина.

Като го освободили, стигнали до с. Татаркьой и отишли в полицията. Дали показания тук и в прокуратурата, а и по-късно във фирмата. Турс­ките власти се държали мно­го добре с тях. Затова пък кюрдите са страшни хора - определя ги Наско. - Няма да се спрат пред нищо, за да са във фокуса на световното обществено мне­ние. Но може би ще се върна там да работя. Трябва да из­държам семейството си, а там плащат добре. Първо ще отида в София обаче, за да видя сина си, който е сту­дент...  (Бр. 20/1997 г.)

 

(Бр. 7/2015 на „Златоградски вестник”)