+ С треньора на Националния отбор по акробатика, златоградчанина Юри Инджов
Евтим ЦВЕТКОВ
Неговия портрет е в редицата на онези, с които нашата гимназия се гордее.
И всеки, който отиде там, ще го види - Юри Инджов, заслужил майстор на спорта, заслужил треньор, треньор в Националния отбор по акробатика. Златоградчанин. Започва да тренира гимнастика в 4-и клас, а това е 1963 г., с всичките мизерни условия, които предлага тогава нашето училище - стара барака с размери 6 на 12 м.
Още оттогава, можем да кажем, свързва съдбата си с учителя Величко Ереминов, който по-късно ще му помогне и в София.
Много преди това обаче се явява на републиканско първенство по акробатика, а за да се добие впечатление за условията, при които репетира тогава, е достатъчен следния случай - при едно от хвърлянето му на салто, ударил тавана - толкова е било нивото на бараката. Но затова пък ентусиазъм не липсвал.
Започва заедно с Георги Нанков, Альоша Ушев, Красимир Гочев, Асен Бошнаков и др., от които са му и незабравимите спомени оттогава, с първите стъпки в този спорт, когато по-голямата им проява е първо място отборно на окръжно първенство през 1964 г., а самият той - индивидуален победител.
В София заминава през 1966 г. и започва в дружество „Академик”, в акробатическа четворка мъже, с която играе до 1976 г. - време, през което е 9 пъти републикански шампион, на първото световно първенство в Москва завоюва три втори места, в първенството за световната купа в Швейцария (1975) взима второ място, а в Саарбрюкен (Германия) през 1976 г. - три бронзови медала.
През 1978 г. на световното в София негови са две трети награди в многобой и едно второ място в комбинация.
Активна състезателна дейност прекратява през 1980 г. и става треньор в ЦСКА - първият треньор по акробатика. Тройката момичета, с която стартира, много бързо влиза в националния отбор и на световното първенство в София през 1984 г. стават първи в многобоя, с 2 златни медала. През 1985 г. на Европейското първенство отново са на върха - три златни медала.
„Провалът” идва обаче на следващото първенство в Китай и за него е виновна ...ДС - на едно от момичетата му не разрешават да пътува, като смятат, че няма да се върне и тройката не заминава. Затова пък обучава нови три момичета, които в Рен (Франция) завоюват три златни медала, т. е. възстановяват прекъснатата от ДС традиция на възход.
В ЦСКА Юри Инджов е до 1989 и от януари следващата година е треньор на националния отбор по акробатика, където определя основния състав за състезания.
В същото време е и личен треньор на тройка момичета в ЦСКА.
Една от причините да не е популярен спортът акробатика г-н Инджов вижда в предубежденията и объркването както у родители, така и у децата, желаещи да тренират - втълпено им е, че това е цирково изкуство. Но после много от родителите се запалват по заниманията на децата си, дори пътуват с тях на състезания. Сега националният отбор е от 17 души.
„Проблемите на акробатиката се покриват напълно с проблемите на спорта в страната въобще. Средствата, които се заделят от БСФС, са малко в сравнение с цените, които вървят сега. Ако бюджетът ни е бил 200 хил. лв., а сега е 400, разходите ни са със 100 хиляди повече. Останалите средства набираме по собствени пътища - спонсори, които са много малко, предимно бивши състезатели, свързани по някакъв начин с акробатиката. Изготвихме и шоу-програма около час, час и половина, в което има съчетание на видове танци и музика с акробатически номера с чисто комерсиална цел, за печелене на пари. Но се оказа, че в България не е изгодно да го изнасяме, винаги сме на загуба. Във вид на концерт го изнесохме пред граждани и бизнесмени в Ямбол, където се прие много радушно, с много аплодисменти. Но не можем да го изнесем например в Златоград, при най-доброто ми желание за това - много ще бъдат разходите. Кризата си е криза навсякъде. Народното събрание досега не е приело нищо за спорта, поне нещо в него законово да регламентира. Има едно забавяне, което ни връща назад, а трябват средства поне да задържим нивото си. Финансовите ни проблеми са единствените, които изцяло спират подготовката ни. Половината от 22-та центъра по акробатика в страната развиват дейността си неефективно - преди зимата нямат пари парното и тока да си платят...”
И ми разказа следния случай.
На Европейско първенство в Португалия пристигнал цял автобус от Англия с почитатели на акробатиката - облечени с фанелки, плакати, викат, подкрепят си отбора. А англичаните и те имат малък напредък - борят се за шестицата. И като я постигнат, няма по-въодушевени и щастливи от тях. А за нашия отбор това открай време си е чисто поражение. Научихме се да бъдем максималисти, пък и хората в България искат да виждат спортистите си винаги на върха, непременно първи, със златни медали...
„Златоград е останал в мен не само с ученическите си години, с онези отдавнашни спомени. Това е родният ми град, навсякъде, където съм бил, съм го споменавал в едно или друго отношение. Златоград за мен е коренът ми - род, детство, приятели, роднините ми. Без това, или ако е забравил това, човек е нищо.
Имах срещи тук преди около три години - когато ни събраха всички от Златоград, живеещи навън. Това беше една хубава идея. Имах срещи и разговори със спортната общественост, с ученици в гимназията, където ми беше особено приятно - учениците бяха много будни и любознателни. Въобще малко е да се каже, че обичам този град...
И винаги бих помагал с каквото мога. Спомням си колко активен беше Златоград в спорта по мое време - баскетбол, футбол, волейбол, лека атлетика и пр.
Сега е някак на втори план, хората мислят как да решат насъщните си проблеми. Макар че по терените няма безразлични, всички се радват на успехите по олимпиади и първенства.
Споменахте за портрета ми, който е между видните златоградчани, завършили гимназията. Приемам го не само като признание от съгражданите ми, но и като надежда, че все някога и други наши ученици ще тръгнат и ще успеят в спорта. Както някога тръгнах аз... Традицията на златоградския спорт не трябва да прекъсва.” (Бр. 25/1992 г.)
(Бр. 6/2015 на „Златоградски вестник”)