Ефим УШЕВ
Прочетохме в броя на в. „Демокрация” от 12 юни, че noд егидата на Движението за християнство и прогрес и неговия председател Боян Саръев на 6 август в Златоград ще се проведе събор-надпяване под наслов „Родопите и космосът”. В него се отбелязва, че организаторите целят да създадат празнично настроение в душата на планинеца, който от няколко години е в стресово състояние. Една нормална информация, която златоградчани приеха единствено като новина.
Затова и публикацията на в. „Дума” от 20 юни т. г. на I страница със заглавие „Идеята за помашка нация не намира подкрепа”, намираме и възприемаме единствено като груба инсинуация срещу хуманните цели, които Движението си поставя.
В нея изтъкнатият „националист” Бранко Давидов влиза в добре известния стил на „Дума”, която има успехи в разделянето на нацията, и прави своеволен коментар-измишльотина, че обявеният събор-надпяване в Златоград бил „поредният опит за отделянето на българите мохамедани в така прокламираният помашки етнос”.
Господинът дори твърди, че изпълнителите за събора се търсели в „онези” среди, призовава към Роженския събор през август, където щял да се чуе „националният български фолклор”, а не псевдокултурни прояви, които целели точно обратното.
С този събор, според Давидов, се обслужвали „нечии интереси”.
Не само клеветнически, но и смешно звучат тези твърдения, след като авторът само няколко реда по-горе в същия материал е цитиран да казва, че „именно в този град хората живеят от векове мирно и в сговор и всички имат ясно отечествено чувство.”
Точно за това, господине Давидов, тези хора не обслужват ничии интереси, а са намерили най-точния израз за своето национално самоопределяне, без да търсят евтини политически дивиденти чрез съмишленици от парторгана „Дума”.
Всъщност някой трябва ясно да подпомогне Давидов и сие да разберат, че основната цел на организаторите на събора, както е отбелязано и .в поканата им за участие, е обединението на родопчани, а не тяхното разединение, както се опитват те да направят. Давидов дори си позволява да говори за някакви помашки среди, което само по себе си е разделяне на нацията. А това е престъпно - поне като историк той трябва да знае, че религиозните предразсъдъци у по-възрастното поколение не е структурно диференциращ белег на етноса. Що се отнася до това, че организаторите са избрали именно Златоград за провеждане на проявата, то това е най-естествено - това е градът на Дельо войвода, където е създадена гениалната песен за него. Затова и насловът е такъв – „Родопите и космосът”.
И нещо друго - щом на Рожен щяло да се изпълнява „национален фолклор”, то какъв фолклор ще се изпълнява в Златоград, сине Давидов?! Обясни това с думи прости на хората, та дори и на читателите на „Дума”!
Най-интересното е, че седмица преди това в програма „Хоризонт” на БНР кореспондентът от Кърджали Георги Талев съобщава за някакво надпяванe в Златоград на българомохамеданите от Родопите. Което също е далеч от истината…
Според нас това е една кампания за дискредитирането на общината ни, след решението на МС от 21 юни т. г. за откриване на контролен граничен пункт край Златоград, който ще реши маса проблеми на целия регион. Защото става в момент, когато е в ход влизането в сила на договорни отношения за сътрудничество с делови среди от съседна Гърция и община Хрисуполис, а специализираните органи от МС дават категорични заключения, че е от национален интерес прокарването на пътя за Ксанти да бъде точно от страната на Златоград.
Точно такъв национален интерес преследват и организаторите на предстоящия събор в Златоград от Християнското движение „Свети Йоан Предтеча”. И всякакви „бранковизми” основателно можем да наречем с термина „подволотелизъм”, т. е. търсенето на теле под вола.
Господин Давидов има още време да се коригира. Ако ли не - то е без значение.
Най-вече за златоградчани. И за националната идея!
P. S. Горния текст можем да отнесем и към глупостите на същия господин в жълто просташкия вестник „24 часа”, наричан Малкия льжльо, който редовно се занимава с т. нар. „помашки въпроси” в Златоград и неизвестно защо златоградчани продължават да го четат. (Бр. 14/1993 г., ЗВ)
(Бр. 6/2015 на „Златоградски вестник”)