Юлия БЛАГОЕВА

 

Бях ученичка или студентка, когато едно лято отидох у две мои съседки.

По-младата имаше хубав чеиз и аз вземах модели от нея за бродерия.

Отвън на пруста, както му казваме още на диалект – феятят, видях красива мраморна статуетка. Взех я в ръцете си да я разгледам – представляваше млада жена върху кон, на постамент. Беше висока и широка около 30-40 см.

Единият крак на коня или жената беше счупен, във фугите още имаше пръст.

„Вземи я, ако ти харесва…”, каза ми една от сестрите.

Но аз не я взех. Тогава още не се интересувах от древна история, от археология. Доста по-късно започнах да чета такива книги и дори си купувах, и си спомних статуетката – на нея бе богинята на лова Диана. Тогава се изплаших, че може да е изхвърлена или дадена на някого, както я предлагаха на мен.

Един ден срещнах по-малката сестра и я попитах за статуетката. Каза, че е била на брат й и я предала на неговия син. Съжалявам, че не я попитах как е попаднала у тях, къде е намерена. Мисля си дано се намира в някой музей, където и е мястото. Защото твърде много ценности изчезват, заради невежеството ни…

 

(Бр. 6/2015 на „Златоградски вестник”)