Александър

ЙОРДАНОВ

 

Кой храни българската армия?

Отговорът е: ние, българският народ, чрез нашите данъци, чрез държавния бюджет. Има държава, има бюджет, има армия, има чорба, каша и топъл хляб.

Кой храни украинската армия. Отговорът логично е същият: украинският народ, чрез неговите данъци, чрез държавния бюджет. Има държава, има бюджет, има борш, каша и топъл хляб. Това дали е топъл – не знам. Което не знам, не знам. Кой обаче храни проруските сепаратисти и терористи в Югоизточна Украйна, че и джобни пари им дава, за да има за „черни дни”. Кой?

 

Няма там държавен бюджет, нали? Но очевидно е, че има армия от сепаратисти и терористи. Та въпросът е КОЙ им осигурява борш, каша и топъл хляб. Кой!

Като не знам нещо обикновено питам. Вдигнах тази сутрин телефон, звъннах на няколко случайно избрани номера в Донецк, взех ги от фирмите, които са дали свои телефони за контакти и попитах: КОЙ дава чорбата, кашата, хляба и джобните пари на тия, които наричате „опълченци”.

Получих честен и конкретен отговор от няколко източника – Русия дава парите. Миловиден глас дори ми обясни, че само на ден за изхранването на „опълченците” отивали не знам си колко милиона рубли. Бившият „министър на отбраната” на т. нар. „Донецка народна република” - Игор Гиркин-Стрелков, признава пред журналистката Екатерина Сергацкова: „Сегодня мне доложили, что в Донецке количество официально зарегистрированных смертей от голода превысило 20 человек. В Луганской области, как передают, дела не лучше».

И смелата журналистка пише: „Всички знаем за конвоите с камиони, които редовно пътуват до границата с Русия за пари. Те се разпределят за „силовите ведомства” и сътрудниците на правителството на ДНР. Обикновените хора, пенсионерите и инвалидите, от тези пари не получават и копейка.”

И следва картинно описание: „Сотрудники ДНР/ЛНР и боевики получают зарплату из России и обедают в самых дорогих ресторанах, заказывая устрицы (превод: стриди) по шесть долларов за штуку. Тем временем мимо проходят голодающие люди, ради которых якобы эти «республики» и народились. А где-то кого-то уже волокут на санях в вечность”.(Демек: докато сепаратистите и терористите похапват стриди в Донецките ресторанти, умрелите от глад ги извозват на шейни към вечността).

Чудна история. Нашият народ в такива случаи казва: който плаща той и поръчва музиката. В случая – войната. Плаща Русия – има война. Едни загиват, други лапат стриди. Не плаща Русия – няма война. И току виж – борша, кашата и топлия хляб останали за народа.

Но кой в Русия мисли за народа?

 

(Бр. 6/2015 на "Златоградски вестник")