Ефим УШЕВ
Любопитна случка от взаимоотношенията им с нашия градоуправляващ Мирослав Янчев ни разказват колеги от смолянски вестник.
Много любопитна, доколкото такъв един случай добре характеризира типичния, преял, а значи и самозабравил се от властта човек.
Прочел някаква дописка за Златоград в този вестник нашия, нещо много го ядосало и вдигнал телефона на тамошните журналисти.
„Сега, казал, разбрахте ли защо не се абонирам за вашия вестник? Защото не знаете как да пишете за нас, как не ви е срам, съжалявам, че тази година се абонирах…”
И т. н., все в тоя дух, поне половин час коване и търсене на сметка защо така, а не иначе.
Питам аз колегите от тоя, известен ми като кротък вестник в областния град, какво толкова сте го разсърдили, от кога, казвам, сте започнали да критикувате местните величества? Вие, възхищавам се аз, започвате май да ставате вестник най-после…
„Нищо, - обясняват ми, - и ние се чудим! Преписахме от сайта им, че общината в Златоград продължава и тази година да назначава бедни хора по временна заетост. Накрая на дописката добавихме, че след изтичането на определения срок за работа, хората е хубаво да тръгнат по гората да берат я коприва, я лапад, да не вземат да измрат гладни…”
Страшна критика ей, страшно нещо! Да не вземат сега да дойдат от народната власт (секция гербери) да ви окошарят едно хубаво, та да полежите малко „на топло”?
Но какво било? - както се оказа, тази година златоградският кмет взел, че абонирал общината за цели три броя от въпросния смолянски вестник. И като си платил, вече бил сигурен, че не може вече да се критикува „абонираната” община. И явно му дошъл куражът да се кара на журналистите…
Оказа се, освен това, че общината е абонирала и други скъпи смолянски издания, платила е и за сайтовете там, и си мислят там: купихме си медийно спокойствие, по английски казано – рахатлък! За наша чест, да кажем на читателите си, общината няма абонамент за „Златоградски вестник”, и то от доста време. И няма да има, докато там са управници, търсещи рахат и зависимости, а не информация и свободно мислене.
Които си позволяват да държат сметка как и какво да се публикува и какво - не.
Защото това е мисленето, както казахме, на самозабравилия се властник!
Но не само – това е мисленето на корумпирания властник! Според когото с абонамента не си купуваш четиво, гледни точки, анализи по обществени проблеми, а значи - помощ и идеи да се справяш и ти по-добре в работата си като управник. Не! За корумпирания най-важното е да си купи медиен рахатлък с обществени средства, дори да си издава собствен хвалипръцко с народни пари…
Затова на една неотдавнашна среща попитахме Цветан Цветанов знае ли, че след втория мандат местните кметове се превръщат в добре организирани мафиоти?
И не мисли ли, че проблема трябва да се реши законово, като се ограничи възможността един човек да се окопава във властта до пенсия?
Отговорът му тогава беше в стил хората нека решават.
Мафиотите обаче затова са мафиоти, за да се справят с хората - като ги довеждат до робското положение за едни подхвърлени огризки и трохи да са готови на всякакви унижения и изпростяване… Така че само като му покажат в цветни картинки как ще изглежда сокака му, е готов да приветства всякакви престъпления на местната мафия. Като масови сечи на дървета и бетониране на градинки и реки, събаряне на сгради, носители на историческа памет и пр.
Все неща, които не докосват банкнотената душа на бюджетния хрантутник.
(Бр. 5/2015 на „Златоградски вестник”)