Уважаема редакция,

В броя на „Златоградски вестник” от 15 март т. г. е поместена статията „А как беше през годините”, за публикуването на която е искано разрешение от в-к „Век-21”. Авторът не е посочен, но редакцията на „Златоградски вестник” дава материала без забележки и по този начин се съгласява с него изцяло.

 

Няма да се спирам върху исто­рическата част на статията, но ме учуди допуснатата неточност за моето мнение кой град трябва та стане околийски център. А думите, че това ще ми се напомни при следващите избори, направо ме огорчиха като лична нападка.

Истината е следната: на 2 февруари т. г. имах среща с временния изпълнителен комитет в гр. Мадан. На зададения ми въпрос за административно-териториално­то делене отговорих, че парламентарната комисия, подготвяща това преустройство, предвижда създаване на Маданска околия.

Никога и никъде не съм казвал, че Златоград ще влезе в тази околия. Нещо повече - в последвалия разговор посочих, че има предложе­ние за създаване и на Златоградска   околия.

Ръководството на Златоградската община е изцяло в течение на този въпрос.

Още през есента на 1990 г. му предложих да предста­ви на парламентарната комисия обоснован доклад с точно предложение за създаване на Златоградска околия и с географска карта на района. Този материал беше представен. Отделно неколкократно говорих по въпроса с председателя на парламентарната комисия - г-н Кр. Трендафилов. Предложенията на населението са взети предвид. В настоящия момент, в проектозакона, подготвен от комисията, е предвидено в Пловдив­ска област да има Маданска и Златоградска околия. Това се предвижда и в правителствения проект.

Великото народно събрание още не е разгледало този въпрос, но от изложеното се вижда, .че той ще бъде внесен във форма, съответстваща на исканията на жителите на Мадан и Златоград.

Накрая бих искал да препоръчам на редакцията на „Златоградски вестник”, в подобни случаи да уточнява предварително нещата, за да не подвежда читателите с неверна информация. Не мога да се съглася, че не е имало възможност да бъда намерен и да се говори с мен. С кореспон­дента на вестника г-н Забуртов се cрещнах в началото на този месец неколкократно в зданието на Народното събрание и проведохме дълъг разговор, но той въобще не е повдигал въпроса за изясня­ване на това недоразумение.

Редакцията можеше да поиска уточнение и по телефона, тъй като заетостта в парламента не ми позволи в този период да дойда в Златоград.

Вместо истината, редакцията на „Златоградски вестник” е предпочела журналистическата сензация, която не може да предизвика в Златоград нищо хубаво. Не говоря, че с това ми се нанася и обида. Смятам, че е извършен един погрешен ход, който не би следвало да се повтаря.

Очаквам, че писмото ми ще бъде публикувано.

19 март 1991 г.

С уважение

Бойко КОСТОВ

народен представител

 

ОТ РЕДАКЦИЯТА:

 

Уважаеми г-н Костов, за написването на материала, който цитирате, сме ползвали вашето изказване на срещата в Мадан, отразен в бр. 5 на „Маданска трибуна”.

Там говорите за този град като за бъдещ околийски център, но това, което сте говорил за Златоград не е изнесено. Затова не можем и да подозираме за него.

Освен това, по времето, когато подготвяхме този материал, въобще не бяха изнесени в пресата вариантите, предложени от МС. Затова смятаме за естествена реакцията ни на вашите думи в Мадан, където становището ви за Златоград не се споменава.

Или поне вестникът, който ползваме, не го изнася. Съжаляваме за огорчението, което сте изпитал от този материал, но той не може да не бъде лична нападка, защото във ваше лице ние виждаме защитник на нашите интереси. И още от първия ден от работата на ВНС очакваме тази защита.

Сам знаете, г-н Костов, че ако в предстоящото териториално делене на страната не бъдем околия и особено след отменянето на 31-о ПМС от 1988 г., окончателното западане и обезлюдяване на нашия град е неизбежно.

Така че не „журналистическа сензация” сме търсили с материала „А как беше през годините”, а сме изразили тревогата си за бъдещето на нашия край, който никак не ни е безразличен. И това вие, следейки нашия вестник, добре разбирате.

Колкото до срещите ви с г-н Забуртов, трябва да кажем, че в София той беше около месец, но по съвършено лични дела, ползвайки законния си отпуск: без да е в течение на проблема.

Желаем Ви здраве и успех в трудната мисия на депутат. (Бр.  9/1991 г., ЗВ)

 

(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)