Ефим УШЕВ

 

Тази среща се оказа трета по ред, като сега „домакини” бяха социалистите.

Според предварително раздаденото писмо, трябваше да се обсъдят доста неща, но въведението на Кольо Парамов стесни обхвата на срещата и предизвика поредица от реплики и обвинения в демагогия, стремеж за политически облаги и дивиденти, и пр.

 

Защото г-н Парамов се спря само и единствено на въпроса за състоянието и перспективите на „Горубсо” - тема обсъждана и разисквана многократно и на различни равнища, включи­телно и в „Златоградски вестник”.

На въпрос на кмета на общината дали опозицията смята пасивно отношението на административното ръководство към този проблем, отговорът бе „не”. Защото въпросът е официално поставен пред МС и ако трябва да се защитават някакви позиции, то това трябва да направят специалистите от това предприятие.

Но нямаше отговор на въпроса на секретаря на общината, дали на тази среща ще се дават задачи на общинското ръководство или ще се прие­ма някакъв материал... Подобно бе становището на представителите на БЗНС, според които трябва да се изготви експертна позиция, а на тази среща експерти нямаше.

Единственият представител на „Горубсо” - инж. Ал. Ушев, напусна възмутен, с гневни реплики към  представители  на  СДС.

С отговор „не” остана и въпросът на Васил Шуков към Парамов, дали той сезира политичес­ките сили, че административното ръководство не си върши работата, след което кметът на общината оспори намерението на социалистите да й организират срещи с обществеността и им предложи да не защитават сляпо какво и колко да работи в „Горубсо”. А да се иска пазарна оценка на златоградския клон и тогава да се правят обосновани искания където и да било.

В крайна сметка, въпреки острите реплики и пререкания, се стигна до общо становище за конкретна среща с новия министър на промишлеността, която общината да организира и на която да присъстват специалисти от „Горубсо” и синдикалисти. Момент от тази среща на политическите  сили, който не бихме искали  да отминем, е този за реакциите на някои по повод присъствието на представител на „Зпатоградски вестник”.

Интересно, как биха се чувствали журналистите на заседание на МС, ако ги запитат в качеството на какви присъстват там… Защото същият въпрос зададе лидерът на СДС на златоградската среща.

След този задълбочен въпрос последваха дебати за това да присъства ли журналист на тези срещи или само да му се дава за публикуване информация от тях. Естествено не липсваха и традиционните оценки за вестника, съвети и напътствия - също.

Трябвало да пишем по-точно, да не преиначаваме, да сме достоверни - все неща, за които журналистите от вестника хал и хабер си нямат. Някои от нашите мест­ни политици могат да поискат да изнесат по някоя и друга лекция въз Факултета по журналистика.

Не без удоволствие изслушахме и филипиките на енергичната Шькова, която се ползва с особен авторитет по разни събрания и заседания. Измежду множеството слова, отнесени към на­шия вестник от нея, които така и не успяхме да разберем, схванах­ме нещо такова: че някои хора си търсели работа в Златоград, благодарение на политическите сили…

Нека г-жата Шъкова изпрати до вестника разсъжденията си по този въпрос, нека с присъщия си патос и нерв изобличи смело тези партийни храненици и тунеядци, които нямат място в нашето обновяващо се, възземващо се от руините на социализма капиталистическо общество...

А сега сериозно - имаше и трезви гласове. Като например на г-н Алексиев, че журналистът може да изразява своя позиция от всяка среща и никой не бива да му се бърка в това право. И на г-н Парамов - че присъствието на редактора не трябва да е проблем при провеждането са срещата.

Ще допълним, че журналистът има право да присъства на всякакви срещи на територията на общината, каквито и да са те, като не е задължително да бъде непременно поканен. Достатъчно е да научи за тази среща или събитие и може сам да прецени дали да присъства или не.

Колкото до различните реакции, добре е да не се забравя, че отношението към печата винаги е било лакмусът за демократич­ността на една организация или една личност.

Да не говорим какъв лакмус е страхът от въз­можността думите ни да се поя­вят във вестник... (Бр. 13/1992 г. )

 

(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)