Ефим УШЕВ
И така – една година със „Златоградски вестник”.
За добро или за лошо... Но винаги - с надежда.
И колкото и да е странно нещо вестникът в малкия град, поне докато се утвърди в съзнанието на хората и бъде приет, още по-странно нещо е главният редактор.
Не само защото трябва да премине през всичко, за да осъществи и наложи платформата и идеите си. И за друго.
В началото хората се колебаят как да го възприемат: като един от тези „отгоре”, които ще поучават, или като един от тях. Отговор на това колебание не може да даде нито той самият, нито някой друг.
Ще го даде ВЕСТНИКЪТ. Ако Главният се пристрасти към успехите на ръководители от различни нива и избягва мнението на хората за своята работа - тогава вестникът ще минава и заминава през очите и ушите на мнозинството читатели. Още повече ако финансово е зависим от тези ръководители. Но ако пък започне от проблемите на това мнозинство и им даде гласност - вестникът ще остава в ума и надеждите им, но тежко и горко на Главния, който, оказва се, не е наш...
Затова въпросът е: как да се намери равновесие и дали „движението” по средата ще бъде разумно решение или компромис?
На този въпрос отново може да отговори не някой, а всеки брой на вестника…
Затова, освен че търсехме думата и съвета на читателя, искахме да представяме и гледната точка на отговорните, т. е. овластените фактори. Защото, убедени сме, принципът „Вие имате свобода на словото - говорете, ние пък имаме свобода на слуха - не чуваме”, е неуместен и дори много вреден в днешния ни ден.
Това е един от сигурните начини поставеният проблем да си остане проблем завинаги…
И през втората годишнина на нашия вестник ние нямаме намерение да отстъпваме от позициите си - това би означавало изневяра на читателският интерес към изданието. А още в първия брой от миналата година писахме, че започвайки НА ЧИСТО, не бихме искали един ден, а още повече – днес, да чувстваме неудобство от работата си…
Странно нещо е току-що проходилият вестник в едно градче. Формира мнения, отношения, позиции.
Още по-странно нещо е главният редактор - за едни черен, за други - бял. А всъщност - просто вестникар.
С желание за много работа, но и за много, много истина. (Бр. 1/1991 г., ЗВ)
(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)