Тези думи трябваше да бъдат казани на отминалата наскоро общинска партийна конференция. Но, вярно, основателно на глав­ния редактор на вестника му бе отказано, тъй като той не бе от делегатите. Но присъстващите комунисти чуха от изказването на председателя на ОбНС Веселин Хаджийски упреци към общинския седмичен вестник.

 

Те чуха как едно ново издание, чрез представителя на държавната власт в общината, се заклеймяваше с думи като „мафиотски истории", които се приписваха на първия секретар на ОбК на партията, определяше се като „златоградски клеп”, търсеха му се кусури, много от които останаха неясни за конференцията.

Нека веднага уточним - ние не сме против това да има упреци към вестника.

Дори се радваме, когато те се изказват глас­но, пред обществеността. А не тук и там, с недомлъвки. Защото не се заблуждаваме, че сме безгрешни.

Но в случая, катего­рични сме, не става дума за такъв упрек, а…за клеп.

Оказа се, че Веселин Хаджийски си позволи да подведе комунистите - пред гл. редактор на вестника, в присъствието на делегата Величко Караджов, първият секретар на ОбК на БКП Георги Молев заяви, че „такива думи в речника си няма” и не е произнасял…

Но дори и да загърбим този факт, естествено е да зададем въпроса: за каква „мафия” говори В. Хаджийски и кои са „мафиотите”...

След 10 ноември и у нас се заговори открито за мафия, като се свързва с хора от командно-административната и бюрократична система на Живков. В тази система хората от редакционния колектив ги няма - и преди, и след 10-и ноември.

А когато говорим за нея, нека всеки види мястото си - вътре ли е или не...

Естествено е да питаме и друго: кои са „клеповете”, за които говори председателят? Може би усилията ни да покажем реално „лицето” на нашата община - с усмивките, сълзите, ведростта и гримасите.

Вярно е, че засега гримасите се оказват повече. Но ако вместо тях преобладаваха усмивките и ведростта, тогава нямаще ли това да бъде „клеп”?

Нека оставим читателите сами да решат съдбата на „мафиотите” и да определят   „клеповете”.

Вярно е, че към председателя допуснахме грешка, за която, както той призна, получи от нас извинение. Сега, според нас, е редно той да отвърне със същото.

Разбира се, ако   не счита, че високият пост му дава право по друг начин да се отнася към гласността - която да приема като стремеж за разрешаване на общинските проблеми, а не като нападки срещу поста. (Бр. 5/1990 г., ЗВ)

 

(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)