Не ме напуска чувството, че градът ни никога няма да се освободи от грозотиите си, останали все още тук и там като наследство от върлувала дълго погрешна идеология.

Време, когато всяко свободно тревно пространство сякаш бе предопределено за пропаганда. На същата идеология…

И телата израстваха пред очите ни.

Сега е време да освободим тези пространства - за да има малко повече чистота и простор пред погледите ни.

Не е задължително довчерашните идеологеми да се сменят с други - виждаме от новите картони пред тотопункта в центъра, че старите безсмислици са заменени с други, а демагогските лозунги за това колко да работим и колко да получаваме, не са мръднали...

Кому е нужно днес това, в условията на тотален дефицит и все по-влошаващ се живот? Същото е и с показания на снимката, в момента разкъсан шперплат, пред старата сграда на „Горубсо”. Чиито остарели символи и фалшиви думи „призовават” и поучават за преустройство...

А е необходимо някой само да се сети, че тези грозни табла, заедно с ламаринените „реклами”, тип „Те са наша гордост”, просто трябва да освободят мястото и да открият гледка към обновения младежки дом, където вече кипи животът...

Звучен и неподправен - въпреки всичко! (Бр. 36/1990 г., ЗВ)

(Бр. 4/2015 на „Златоградски вестник”)