Всеки златоградчанин, който е наясно с историята на своя град, знае, че три са сградите, които олицетворяват нашата духовна същност и са били опора и в тежките, и в по-добрите дни на съществуването ни; средищата, с които бащите и дедите ни са вложили всичко от себе си, за да ни ги завещаят като незаменимо духовно наследство.

Това са Старата църква „Св. Богороди­ца”, построена в годините на робството през 1834 г., и сега се нуждае от неотложни реставрационни дейности; сградата на старото читалище, построена през 1934 г., която безмилостно разрушихме; и сградата на Старото училище от 1935 г., в което през 1956 г. започва гимна­зиалното образование в Злато­град, но което сега е превърнато в склад или промишлен цех, или е изоставено на произвола и няма концепция за неговото използване.

Преди няколко броя предложих ме на съответната комисия към ОбС. да се занимае с проблема за старите къщи и да излезе със свое становище на едно от заседанията си.

Не сме известявани дали ще се приеме това ми пред­ложение.

Въпреки това, сега обръщаме вниманието на съвет­ниците към проблемите за двете останали сгради - на църквата и училището. Докато съвсем не са рухнали... Икономическите проблеми на прехода не биха били оп­равдание, за да загърбваме духовните въпроси, културата и духовността, която единствена може да ни обедини като нация, като българи... (Бр. 10/1992 г.)

(Бр. 2/2015 на „Златоградски вестник”)