+ Към 25-годишнината на едно родопско издание…

Доц. Христо ГИНЕВСКИ

 

 

Времето ни събра с Ефим Ушев в Рудозем.

Беше вече далечната 1988 г. Във въздуха вече се носеше дъхът на идващата голяма промяна - говореше се за „перестройката”, в Русе се надигаше гражданското общество... Закриваха се окръзите, създаваха се области.

Така се озовах в Рудозем на ръководна работа. Опознавах общината, най-вече хората, 4-то рудоуправление на „Горубсо”, което осигуряваше работа на населението. Имаше много проблеми - Завода за декоративна козметика беше в тежко състояние, повечето от предприятията бяха цехове на маданските заводи и там си плащаха данъците... Проблеми бол!

Много ми се искаше в работата да имаме солиден помощник, какъвто може да е един общински вестник. Така се създаде вестник „Рудозем” - първият в историята на общината. Първоначално той се издаваше в Смолян от журналисти в „Родопски устрем” - Росица Примовска, Райчо Великински и сътрудници от Рудозем.

С този екип излязоха 5 броя, но така повече не можеше да се продължава.

Трябваше главен редактор, който да организира и ръководи цялостното му списване и разпространение. За такъв избрахме Ефим Ушев, дотогава журналист в „Родопски устрем”. Знаех го, но не съвсем. Опознах го в движение. Неговото име се появи в редкторското каре в брой 6-ти от 14 юни 1988 г. като главен редактор.

Още тогава ми направи впечатление неговата пъргавина в работата, чувствителността към проблемите и неправдите. В кратко време вестникът разшири тематиката, стана злободневен, критичен. Появи се „Колонка на читателя”.

Много се коментираше неговият първи материал като главен редактор – „Самочувствието и нямането” - една критична статия за търговията в общината, която контрастираше с качествения миньорски труд. Миньорите дават много, а в магазините получават малко. Статията предизвика сериозен отглас - от пълно одобрение до пълно отрицание. Ръководствата на търговските организации идваха да протестират срещу тази публикация, срещу нейния автор.

Но повечето я одобряваха, получи моята и на общинското ръководство подкрепа.

В този материал съзрях намерението на Ушев да не бъде безгласен наблюдател, а коригиращ и критичен автор. Този стил, тази позиция той я отстояваше през цялото време докато беше във вестника. Това не се нравеше на всички, но благодарение на тази позиция в. „Рудозем” набираше сила,увеличаваше читателите си.

А това е безпристрастната оценка на хората за вестника, за неговия главен редактор.

Качество, което по-късно той доразви и във вестника на родния си град, който винаги съм следил и сега се радвам за неговия четвърт век.

Златоград заслужава да има такова свое издание. И нека той се гордее с него. И най-вече – с неговия редактор. Честито, Ефиме!

 

(Бр. 1/2015 на „Златоградски вестник”)