Новини

Русофилството и обикновената идиотщина

Saturday, 14 March 2015 Златоградски вестник Златоградски вестник

 

Само ден след визитата на руския външен министър  в София, от БСП дойде вестта за регистрирано ново партийно течение „русофили“.

„Ние не отричаме членството на България в ЕС, но смятаме, че БСП като партия трябва да отстоява, и не виждаме нищо лошо в това, русофилските настроения на своите избиратели“, се изповяда пред медиите хлевоустият дихател на червената пропаганда и кахърен кандидат за евродепутат Александър Симов, водач на групата.

 

Стана ясно също, че партийното течение, подобно на Националното движение „Русофили“,  вече е повлякло с идеите си неколцина партийни функционери и трима депутати от НС, като тяхното верую прозира от идейното откровение на водача Симов: „Нашата битка не е за власт, а за ценности“. А  московските „ценности“ напоследък имат твърде  странни измерения.

Преди  два дни, например, депутатът от ултранационалистическата Либерално-демократическа партия в руската Дума Роман Худяков (впрочем, връстник на „русофила“ Симов) с официално писмо поиска от Централната банка на Русия популярните 100-рублеви банкноти (това са около 2 евро) да бъдат заменени с нови, тъй като на тях била изобразена статуята на Аполон от входа на Болшой театър, на която частично се виждала част от неговото мъжко достойнство.

„Ние трябва да предпазим децата си от подобна информация, от порнографията“, се аргументирал Худяков и сега намиращата се в обръщение от 1990 година банкнота с този „порно дизайн“ вероятно ще бъде изтеглена от обръщение и заменена с юбилейно изображение на Севастопол по повод анексирането на Крим.

И други удивителни „ценности“ предложиха руските законодатели през миналия месец, на които, както отбелязва АФП „дори руснаците не знаят дали да се смеят или да плачат“.  Като например лансираната идея за въвеждане на строги официални стандарти за женските обувки, тъй като високите токчета и балетните туфли „се отразяват много лошо върху здравето на жените“.

Депутатката от управляващата партия „Единна Русия“ Елена Мицулина, която фигурира в списъка на САЩ за санкции по повод анексирането на Крим, от друга страна поиска от Думата  да забрани абортите и на сурогатното майчинство, което доведе до спонтанното подписване на  петиция от 100 хиляди московчани с настояване: „Министерството на здравеопазването на Руската федерация да изпрати най-добрите си експерти, които да удостоверят психическото здраве на депутатката, тъй като душевно болни хора нямат място в Държавната Дума“.

Изброеното дотук, обаче, не е всичко.

От 1 юли в сила влязоха одобрените от президента Путин поправки към федералния закон „За държавния език“, с които се забраняват публичните показвания на произведения на изкуството, съдържащи нецензурни думи и изрази, сиреч псувни и ругатни. Нещо, срещу което изригна дори близкият приятел на Путин, известният кинорежисьор Никита Михалков, който поясни: “Псувнята е тънка материя, едно от най-великите изобретения на руския народ. Псувнята е средство да се изразиш в крайно състояние – при война, смърт, болка. И тогава е оправдана.”

Друга „ценност“, за която вероятно предстои да поведат  „битка“ и новоизпечените български русофили,  се съдържа в проекта на руския депутат от Комунистическата партия Иван Никитчук, озаглавен „Забрана на тютюнопушенето за жени под 40 години в присъствието на деца под 14 години“.

Старият комунист пледира, че той и неговите съпартийци искали да оставят след себе си „едно здраво поколение“, а в душите на хората от новото течение в БСП вероятно  кънтят скандиранията „От векове, за векове!“.

Друг московски депутат, 32-годишният Михаил Дегтярьов /също връстник на нашенския русофил Симов/, депутат от  ултранационалистическата Либерално-демократическа партия, който иначе се бори за забрана на чуждите думи в руския език, вече лансира идеята си, че руснаците трябвало постоянно да бъдат насочвани в правилната посока, защото  „…ако на хората им се разрешава да правят всичко, което им се иска, ние ще се върнем в каменната епоха…“, обобщава Дегтярьов пред АФП.

„Ценностите“, по които са зейнали с отворени уста българските русофили, коментира и тиражният всекидневник  „Московски комсомолец“.

„Почти не съществува необходимост депутатите да пишат нормални закони: всичко, което трябва да бъде прието се спуска на Думата от Кремъл или от правителството“, пише вестникът, който отразява и  настроенията сред обикновените руснаци.

АФП от друга страна цитира 17-годишната московчанка Елисавета Краснопевцева, която възкликва: „Когато чух за забраната на туфлите за балет и високите токчета, бях шокирана и си помислих, че подобна степен на идиотщина просто не може да съществува! Как могат да налагат такива забрани на цял един народ!“

Всъщност могат, защото все още разполагат с  богатия си опит от миналото.

Как можеха в бившия Съветски съюз само преди четвърт век да изпращат масово хора в сибирските каторги единствено заради прояви на „западното влияние“?

Как в България милицията на „тодорживковците“ можеше да стриже насила дългите коси на момчетата и да цепи полите на момичетата, защото били „неморално къси“? Как можеха да режат „любовните сцени“ на западните филми, след което  ненаситно да зяпат  нелегално порно в къщи?

Как можеха да говорят „мазно“ и почти „културно“ по партийните конгреси, а в кабинетите си и у дома да псуват и ругаят  като хамали? Можеха, можеха - и още как!

Затова новото русофилско течение се очаква да размаха сред своите червени „фили“ тъкмо тези „непреходни ценности“ на  грижливо съхранявания  тоталитарен манталитет в България и Русия. И да се радва на несекващи скандирания и аплодисменти от типа на „Вечна дружба!“ и „От векове, за векове!“. Което, впрочем, далеч не е скучна идея!

За българинът няма да е лошо да се посмее иронично на червените циркаджилъци и на професионалното им  изпълнение от партийната клоунада. Като накрая, естествено, презрително махне с ръка на поредната „нова степен на идиотия“ (по думите на 17-годишната московчанка) на тези фигури  и ги удостои със задължителната, за късмет все още незабранена в България, цветиста псувня...

Георги Папакочев

 

(Бр. 20/2014 на „Златоградски вестник”)