+ В интервюто със собственика на „Горубсо-Златоград” АД проф. Н. Вълканов: „В проучването и добива на шистов и въглищен газ няма нищо страшно и опасно…”

- Г-н Вълканов, отново сме в разгара на предизборните обещания. Има ли нещо, което ви дразни и отвращава в тази кампания?

- Най-много ме дразнят празните приказки и празните обещания. Говори се за откриване на 1 млн. работни места. Това е отвратително. На предишните избори БСП обеща 250 000, но всички знаем какво се случи в действителност. Аз тази година съм открил 150 нови работни места и знам как става това. Затова никога не бих хвърлил в пространството такива нереални числа. В България има 1 млн. неграмотно население -хора, които не могат да четат и да пишат. А аз бих попитал Николай Бареков какво ще правят с тези хора? Те могат да мият и да чистят. Но такава работа могат да вършат 20 000 души. А останалите, които нямат специалност, нямат умения и практика? Никой обаче не се захваща с демографската тема. Въпреки това бих посъветвал хората да гласуват активно, за да не се сърдят после на себе си.

- Каква е прогнозата ви за изхода от изборите? Някои смятат, че новият парламент ще бъде като предишния и няма да има политическа стабилност. - Зависи от активността на изборите. Нека този път хората да отидат да гласуват, въпреки че непрекъснато чувам изявления от типа „няма за кого да гласувам“. Това не е вярно. По-добре ще е да има по-висока избирателна активност, да отидат не два милиона, а 4-5 млн. души и тогава ще има по-добро разпределение на силите в парламента. Нямаме нужда повече от коалиции, които са на ръба. Това не е добре за никого - нито за обикновените хора, нито за бизнеса.

- Смятате ли, че политическата нестабилност през изминалата година е причина за спада в минната индустрия? - В оловноцинковата индустрия няма спад. Даже има увеличение на производството, но като цяло в сектора има намаление от седем-осем процента. То не се дължи на пазара, може би е конюнктурно. Всеки си е преценил колко да произвежда. Но разбира се, влияе и средата. И най-вече непремерените изказвания на политиците за промяната на закони, данъчни ставки и други подобни приказки, с които управляващите искаха да се харесат на едни, но отблъснаха други.

- Как ще коментирате протестите срещу търсенето и проучването на въглищен газ в Добруджа? Има ли някакви рискове за населението, или това е поредната проява на екологичен рекет? - Много пъти съм казвал, че при проучването няма никакъв риск нито за хората, нито за природата, нито за водата. Видях „вълната” от протести - казвам вълната в кавички. Някои политици веднага я яхнаха и казаха „ние ще защитим интересите на хората“, което е чист популизъм. Другата група са платените недоволни, а третата са хората, които се страхуват, защото нямат информация. В същото време не чух нито един аргумент против търсенето на въглищен газ от тези, които заклеймяват. Казват само, че е лошо…

- Твърди се, че методът, по който се добива този газ, се нарича образно „ад под земята“. - На тези хора мога да кажа, че в периода до 1990 г. в района на Добруджа са направени над 150 дълбоки проучвателни сондажа за вода, въглища, газ. Те са с дълбочина 1500-1800 м, но има и такива, които са по 3500 метра. Това е в цяла Североизточна Добруджа, също и в шелфа. И както знаете нищо не се е случило. Даже хората не са разбрали. Нито водата е замърсена, нито има земетресения. Нищо!

- Тогава обаче всичко бе скрито-покрито. Затова вероятно е нямало реакции. - Добре, но питам има ли негативни последствия? Няма. Това е истината и аз се аргументирам, защото знам как се правят тези сондажи, знам какъв е начинът, че няма никакви замърсители, че се работи навсякъде по света.

През 1985 г., по социалистическо време, „Минстрой“ имаше джойнт венчър с една американо-канадска фирма, с която разработихме проект за добив на въглища в Добруджа. Направихме сондажи, доставихме оборудване и ако не се бяха случили промените, щяхме да разработим тези находища, защото Добруджа е изключително богата на въглища - висококалорийни, с ниско пепелно съдържание, почти без сяра. Изключително ценно черно злато има там. Там има и природен газ, който така или иначе стои. В шелфа също има природен газ, който не добиваме. А в същото време искаме да има реиндустриализация, да има икономика. Така че моите аргументи са ясни: това е правено в България и е доказано, че няма никакви последствия. 

Второ, прави се в света. Прави се във Великобритания, Полша, Америка, Украйна.

- Как там се случват нещата? Защо няма отпор от страна на зелените организации? - Вероятно някой ще каже, че американците са по-безотговорни от нас или че консервативните англичани не мислят достатъчно за хората и природата си. Истината е, че там няма популизъм, там има разяснителна кампания, там има контрол, строг контрол, и ако има нещо, което не се спазва, се налагат санкции. А у нас се всява само страх.

- Каква е разликата между въглищния газ и шистовия, защото при протестите нещата се смесваха? - Всичкият газ е метан, независимо дали е във въглища, шисти или в шелфа. Различен е начинът на добиване. Когато е във въглищата, се хваща с обикновени сондажи. Когато е в шистите, се получава по технологията фракинг. И тук е мястото да кажа, че в периода на 50-те-70-те години на миналия век в България този метод е използван. Има живи хора, които могат да разкажат.

- Къде се е случвало?

- В района на Долни Дъбник, Чирен, Нови пазар в отделни блокове. Тогава тази технология се наричаше хидровзрив и ние, специалистите, я познаваме добре.

- Тя се прилага и в Русия, но там се нарича по друг начин. - Затова аз казвам, че в България са правени тези неща и не е станало нищо. И никой не може да ме обори, защото има документация. Всичко останало е популизъм.

- Защо се прави? Кой има полза от това да няма търсене и проучване и хората да бъдат плашени? - Това е борба за гласове. Да се вземат оттук два гласа, оттам три, а не мислят, че ще загубят други 500 или 5000. Последната година не послушаха, че трябва да се увеличи цената на електроенергията, а я намаляваха и задържаха. Правеха бомба в енергетиката. За нуждата от търсене и проучване на нови находища на газ аз също непрекъснато говоря - и по времето на предишната тройна коалиция, и по времето на Орешарски. Говоря и сега, но никой не чува. И не само аз. Много експерти развиват тази тема, защото това е едно богатство, с което действително можем да постигнем реиндустриализация, можем да имаме евтини енергийни носители и можем да станем привлекателна страна за инвестиции, не само чужди, но и български. Ето, аз съм един голям български инвеститор. Аз в минната индустрия съм вложил милиони. Но за да има инвеститори, трябва да има условия.

- Кое според вас е алфата и омегата на добрата бизнес среда? - Трябва да има добри закони, които да не се променят непрекъснато при всяка смяна на властта. И на второ място, да има евтини енергоносители. Ние не можем да получим евтин газ отнякъде.

- А газопроводът „Южен поток“? - Някой казва ли, че той ще донесе по-евтин газ на страната? Никой не го казва. Питам също защо трябва да участваме във финансирането на този проект със 700 млн. евро? Политиците казват, че този газопровод ни е нужен, но не казват защо, какво точно ще стане. По времето на социализма имаше Ямбургска спогодба между България и Съветския съюз, по която ние получвахме половината газ безплатно - 3 млрд. куб. метра плащахме, 3 млрд. бяха по спогодбата, но сега никой не ни предлага подобно нещо. Никой не казва, че благодарение на „Южен поток“ половината газ ще е безплатно или че ще имаме цени не 450 долара, а 300 долара за 1000 куб. метра. На тези въпроси не се дава отговор. Това е смущаващото. По същия начин се казва, че не бива да се добива шистов газ. Още повече че става дума за проучване, а не за добив.

- Някои виждат в тези екологични протести дългата ръка на Русия? - Ние непрекъснато се делим на русофили, русофоби, на американофили, а не гледаме нашата национална икономика от какво има нужда. Възможно е да има намеса, възможно е да има и нещо друго, но не това е важното. Време е политиците да кажат - за благото на държавата ще се обединим по няколко въпроса. Един от тях е енергийната система не само като производство на електроенергия, но и по отношение на суровините. Трябва да сме наясно какво искаме да развиваме. Искаме ли да развиваме термичните централи в „Марица-изток“, защото там има българска суровина, има запаси за сто години. Второ, искаме ли още зелена енергия, или спираме дотук. Или искаме да развиваме атомна енергия, но някой трябва да каже дали са ни нужни нови мощности при инсталираните днес 10-12 хил. мегавата и при всекидневно използване на 4000-5000. Може би по-късно да, но днес и в следващите пет години не са ни нужни. Защото аз следя потреблението, то се движи между 4000 и 5000 мегавата в зависимост от сезона. Вярно е, че ще затваряме мощности, но трябва да се направят сметките. А сега всичко старо стои, прави се ново и искаме да изграждаме още по-ново. Пълен хаос.

- Не мога да не ви попитам за ситуацията около Корпоративна търговска банка. Вие имате ли там пари на вашите фирми или собствени? - Аз не държа пари в банки. Това с КТБ е сбъркана работа. Не може да има 7,5% лихва по депозитите и никой да не обърне внимание и да не направи нищо. При такива лихви много ясно е, че целта е не да се плащат едни пари на вложителите, а да се направи нещо друго. В желанието си да правят лесни пари, много хора са се хвърлили там. Това е глупаво. Парите трябва да се инвестират, а не да седят в банките. У нас има над 40 млрд. лв. по банки. Това са огромни пари, които стоят, вместо да се правят инвестиции и да се раздвижи пазарът. Аз моите пари ги инвестирам в машини, оборудване. И нещата вървят…

Разговаря Леонора Лекова

(Бр. 18/2014 на „Златоградски вестник”)