+ Преди 111 години войводата, даскал в с. Лешко - Кръстьо Асенов, е убит от своите си, защото се е венчал по време на въстание…

+ Тийнейджърката Ана Каперска, след снимки в документалния филм на баща си - „В огъня на борбата и любовта”, разказва…

 

Драматична любов завършва с убийство в първата брачна нощ.

Част от четниците не могат да преглътнат венчавката на войводата си в навечерието на избухващо въстание. Застрелват го след венчавка с любимата му. Тя изчезва след трагедията и дълго време роднините й не знаят нищо за нея... Това не е легенда, а съдбата на един учител в благоевградското село Лешко и любимата му. Имената им са Кръстьо Асенов и Ана Малешевска. Той е племенник на Хаджи Димитър, от Сливен е, дошъл в Лешко да даскалува, а в революционната борба на ВМОРО го посвещава лично Гоце Делчев.

Създава силна революционна организация, един от най-дейните участници е в аферата „Мис Стоун“. Оглавява голяма чета, която се включила в Илинденско-Преображенското въстание. Пътят му на революционер пресича жена, с която се влюбват. Тя е Ана Малешевска от Дупница, която е учителка в Кукуш и като Кръстьо Асенов е посветена в делото на освободителната борба в Македония. Дъщеря е на друг голям български революционер - Никола Малешевски. Изпреварил времето си, войводата не дели любовта между родината и любимата, знаел, че най-великото нещо е да обичаш. Не толкова напредничави обаче били другарите му от четата. Така и не преглъщат, че Кръстьо Асенов решава да се венчае по време на въстание. И като демонстрация го прави в деня, в който освещават четническото знаме, в същата черква, пред всичките си другари. Историята е трогателна и разтърсваща, а със смъртта и делото си войводата ще стане герой на един от най-красивите биографични романи на съмишленика си, един от големите наши писатели, драматурзи и публицисти Антон Страшимиров. Същата тази сила на духа провокира и журналиста Владимир Каперски и за да се помнят и величието, и глупостта, прави филм. Започва с вроденото му любопитство на журналист да разпитва най- възрастните хора в Лешко, в което сам живее, за даскал Кръстьо Асенов и се оказва, че забравата е пуснала було пред образа на героя, спомените са бегли и по разкази от предците им. И за да не превърне филма си в суха и скучна документалистика, авторът подхожда към идеята различно и преплита словото на участниците доц. Валентин Китанов, преподавател в катедрата по история в ЮЗУ „Неофит Рилски“, и сливенския радиожурналист Добромир Иванов, с пресъздаване на най-силните мигове от историята от непрофесионални актьори. А в трети план от настоящето, художничката Селма Тодорова рисува портрета на учителя-войвода по една от малкото останали до нас негови снимки.

Странно е съвпадението, но синът на художничката - Чавдар Тодоров, който се занимава с компютърен дизайн, удивително прилича на Кръстьо Асенов от старите фотографии, затова на него се паднала ролята да претвори образа му. В „кожата“ на любимата му влязла Ана Каперска, най-малката щерка на автора, почти 18-годишна.

Тя разказва любопитни случки около заснемането на видеоматериала:

- Едва дишах в една от роклите, които баща ми бе взел от гардероба на театъра. Много трудно си движех ръцете и не можех да си оправя прическата сама, затова стоях като препарирана и чаках някой да ми помогне. Сватбената рокля пък беше с някакво специално прехвърляне на полите и едва успяхме да го закрепим, за да не се разтваря... Най-добре се чувствах, когато тичах боса като самодива из поляните на Горно Лешко, които обикалям от малка. Беше с една премяна от трико, като в нощница... Наистина беше забавно.

- Впечатли ли те с нещо историята във филма?

- Дадох си сметка, че с времето каузите се променят, но в основата все е свободата. Тогава са се борили да отхвърлят робството, сега борбата ни е да постигнем вътрешната си свобода. Тогава жената като обобщено понятие е водела по-затворен живот и предполагам затова болшинството от мъжете трудно са приемали, че тя също може да споделя тяхната битка. Днес не е важно мъж или жена си, важното е какви ценности защитаваш.

- Как си обясняваш този акт на крайна нетърпимост от страна на съмишлениците на Кръстьо Асенов, за да се стигне до убийството му? И как през твоя поглед се е променил светът през изминалите 111 години?

- Убийството е поредното доказателство за безумието на човешката раса и това неприемане, на което и днес сме свидетели. Мислите ли , че светът наистина се е променил в частта на приемането и отхвърлянето на различието? Тогава не са приели жена в четата, по-късно не са приемали цветнокожите, сега не е ли същото отношение към различния от нас, без значение дали това се отнася до съседа отсреща, или до другата националност. Смятам, че хората трябва да се обърнат към себе си, а не да търсят причината за случващото се, за проблемите си - лични и обществени, извън себе си. Когато се вгледаме в собствената си същност и осъзнаем какво наистина е важно за нас, когато се опитаме да сме в хармония със себе си, тогава и светът около нас ще придобие по-различен облик.

Филмът на Владимир Каперски - „В огъня на борбата и любовта”, съвсем не е първата му документална творба, вдъхновена от историята ни и от съдбата на велики българи. В тази посока авторът има сериозен опит с филмите си за Рилския манастир, за българския манастир „Зограф” в Света гора, за Неофит Рилски и Паисий Хилендарски, за 100-годишнината от Балканската война и освобождението на Благоевград...

Заради филма си за Кръстьо Асенов, Каперски прави сериозно проучване, за което му помагат много хора.

- За Кръстьо Асенов се е писало немалко, специални научни конференции дори са правени в родния му Сливен. Но каква беше личната ти провокация? - Предполагам връзката му с Лешко. Стана дума за него в разговор с мой състудент, историка от Сливен Павел Павлов, и това беше началото на правенето на филма. Изумително е, че този българин, македонски войвода, е изпреварил времето си и е бил по-напредничав в оная епоха дори от Ботев. Всички знаем обръщението на поета до любимата му Венета: „После отечеството обичам най-много теб”. Около три десетилетия по-късно се появява човек, който не дели любовта с родината. И той не е бил приет от съратниците си, с които са делили опасностите, несгодите и величието на борбата за свобода.

- Филмът неотдавна беше показан пред ограничена публика в Благоевград. Разкажи ми повече за правенето му, на кого разчиташе и за какво? За никого не е тайна, че днес трудно се намират пари за изкуство...

- Трудно се прави изкуство, не защото няма даровити български творци, не и защото няма пари, а защото хората, разполагащи или управляващи средства, все още не осъзнават колко фундаментална е инвестицията в духовност - за обществото, държавата, за нас, днешните, и потомците ни. Слава Богу, намират се управници като д-р Атанас Камбитов и инж. Кольо Митев, кметовете на общините Благоевград и Сливен, които проявиха разбиране и застанаха зад проекта. Частни спонсори от Сливен също имат ценна заслуга филмът да стане факт. Творческият екип е преобладаващо от Благоевград, работя с един отличен оператор и съмишленик - Николай Костов, той е и монтажистът - две от най-съществените дейности в процеса на реализацията. Автор на оригиналната музика, която е органична, вълнуваща и запомняща се, е композиторът Валери Димчев. Основният текст чете журналистът в Радио Благоевград Пламен Николов, партнира му известната Силвия Домозетска. Гостуват художничката Селма Тодорова и Чавдар Тодоров, но те се вписаха неповторимо в идеята и в духа на Благоевградския край и Македония. Може би и затова се получи нелесната спойка между документалистика, игрално кино и художествено изобразяване. Трябва да отдадем признание и на сливенския историк Павел Павлов, който направи необходимото, за да си изясним, вникнем и заснемем важните моменти от живота на Кръстьо Асенов в родния му град. Чрез този филм се хвърля емоционален и исторически мост между Сливен и Благоевград, между Тракия и Македония.

- В основата на всички публикации е войводата Кръстьо Асенов. Какво обаче се е случило с изгората му - Ана Малешевска, която ти не забравяш във филма си? Какъв всъщност е финалът, „послесловът” на онази изпепеляваща любов между двамата?

- Опитахме се да извадим филма от познатите клишета за революционери, показващи съмнителен аскетизъм, позасилен патос и миришещи единствено на барут и кръв. Войводите и четниците са били млади, силни и харизматични личности, на които не са били чужди емоционалните трепети. Случаят с Кръстьо Асенов и Ана Малешевска представя изумителна драма, сякаш извадена от древногръцка пиеса. Разсъждавайки върху живота на героя, се питахме в името на какво воюват и загиват четниците и войводите, ако не е за любовта, достойнството, живота и продължението на живота. Давахме си сметка, че живеем в 21 век. И желаехме филмът да грабне интереса на младите, нещо което с радост откриваме, че се случва. Колкото до съдбата на Ана Малешевска след като загубва любимия си, тя е разтърсваща. Убиецът прави опит да застреля и нея, но пушката му засича. Ана се спасява, но една година чезне в пламъците на Илинденско-Преображенското въстание, без да има някаква вест за нея. Родителите й в Дупница решават, че е загинала…

Останалото нека зрителите научат от филма. Всички тези данни и свързаните с тях документи ни предостави Анелия Геренска - директор на Исторически музей в Дупница. Впрочем, благодарение на нея на 19 юли беше премиерата на филма в Дупница, като част от честванията на 111-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание в този град…

Добрата новина е, че извънстоличният екип успя да пробие в национален ефир и филмът „В огъня на борбата и любовта” се излъчи по БНТ 2 на 20 юли, Илинден, от 9.25 ч., ще се види и по BNT–WORLD - на 2 август, Илинден, когато ще отбележим 111-ата годишнина от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. След Дупница, на 1 август е премиерата на филма и в Сливен.

Димитрина АСЕНОВА

 

(Бр. 14/2014 на „Златоградски вестнвик”)