Въстанието от 1903 г. беше за свобода и човешко достойнство, за правото да се наричаш така, както смяташ, че трябва да се наричаш, за правото да говориш на собствения си език, да живееш в собствената си държава. Затова въстанаха нашите предци в 1903 г. Поздравявам всеки от вас, възхищавам се от българите от Македония, които смеят да застават открито с лицата си пред все още неразглобената югоносталгична машина на просръбските власти, останала в администрациите на Скопие; поздравявам всеки един вас, който има смелостта да се нарича българин, рискувайки работата си, да бъде изоставен и хвърлен в ъгъла на обществения живот.  Трябва да отбелязваме заедно великия наш цар Самуил, нашите братя Кирил и Методий, които създадоха нашата азбука, която ние съхранихме, създавайки уникална идентичност и култура.…Съвместните чествания на бележити дати и личности от общата ни история е нещото, което ще премахне безвъзвратно остатъците от окупаторската сръбска власт, започнала от 1913 г. и продължила под различна форма чак до рухването на комунизма през 90-те години. Дори македонските граждани, които не се чувстват българи, имат интерес от добрите отношения с България. Защото само и единствено България може да бъде искрен брат и приятел на всички хора в Македония. Нито от север, нито от юг или запад македонските граждани имат друг приятел, няма и да имат. Такава е историческата истина и който я отрича, или не я познава, или работи за чужди интереси. Днес ние трябва да продължим делото на предците ни от 1903 – на онези, които запалиха къщите си в Смилево и развяха знамената на свободата. Това е логично, а не отбелязването в Македония на Балканската война, заедно със сръбската армия. Защото тази армия се превръща в жесток окупатор! Ние имаме голямата задача да не допуснем повече някой някъде в Македония да тормози някого, защото се чувства българин. Всеки да има право да се нарича такъв, какъвто е, както всички останали общности в Македония, които имат всички гарантирани по конституцията на Македония прав. Това ще бъде моя задача и цел на мястото, където ме изпратихте и вие. Защото и с вашите гласове, македонските българи, всички македонски граждани имат свой представител в Европейския парламент.

След 120 години хората от Македония изпратиха в Европа свой представител, който да защитава правата им, да пази техните интереси – когато някой някъде уволнява или тормози хора, само заради техните убеждения или национална принадлежност. Ние ще поставяме тези проблеми на бюрото на председателя на ЕП, на бюрото на Груевски в Скопие. Така, както нашите предци през 1903 г. взеха оръжията, за да се борят за своята правда, за своята чест, достойнство и свобода. Делото им не е забравено, но не е завършено. Наш дълг е да го завършим!

(Из слово, произнесено

на 19 юли т. г. в с. Смилево)

Бр. 14/2014 на „Златоградски вестник”